Неделен книжен клуб

5 книги на Харуки Мураками, които бихме прочели още веднъж

Днес писателят става на 74 години

Истински магьосник е Харуки Мураками, магичен е и светът, в който всеки път ни въвлича с книгите си. Кара ни да се движим по ръба между реалността и фантазията, но често ни приземяха с онези общочовешки теми, които ни вълнуват постоянно – от любовта, която често остава недостижима, и самотата, от която не спираме да бягаме, до меланхолията по онова, което е завинаги изгубено. Но както казва самият той: „Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор.“

И често Мураками ни го дава този избор – да довършваме историите му, да доизмисляме героите и да търсим себе си между редовете, защото „колкото и далече да отидат, хората не могат да бъдат друго освен себе си.“

„Норвежка гора“

„Знаеш, че има различни видове бисквити, някои ти харесват, други не. Изяждаш всички, които харесваш, и остават само онези, които не обичаш особено. Винаги когато се случи нещо неприятно, се сещам за това и си казвам: „Сега просто трябва да излапам тези и всичко ще бъде наред.“ Животът е кутия бисквити“, казва една от героините в този изумителен роман, с който Мураками за пореден път доказва, че може да играе по струните на нашата душевност със същия успех, както и Бийтълс с тяхната песен „Норвежка гора“. Историята се завърта около любовта на Тору и Наоко, белязана от трагичната смърт на най-добрия им приятел. И докато Наоко все повече се оттегля в някакъв свой свят, Тору открива, че светът край него е крайно интересен и се чувства силно привлечен от една независима и сексуално освободена млада жена.

Има още...


„Спутник, моя любов“

Да, има много любов в тази книга, по-често несподелена. Има и самота, и търсене, и намиране, и пътуване. Обезоръжаващо семпла и затрогваща, тя се смята за едно от най-добрите произведения на Мураками. В нея учителят, от чието име се води повествованието, е влюбен в странната, но завладяваща въображението и съзнанието Сумире. Тя обаче е влюбена в Миу, красива по-възрастна жена, която не откликва на чувствата й. Един любовен триъгълник, в който като „самотни метални души, безпрепятствено браздящи космическия мрак, те се срещат, разминават се и се разделят завинаги. Не си казват нищо. Не си дават никакви обещания.“

Има още...


„Кафка на плажа“

„- Всеки човек се лишава от нещо важно и скъпо за него - промълвява Ошима, след като отново настъпва тишина. - Рядък шанс, благоприятна възможност, чувства, които никога повече няма да изпита. Това е част от живота. Но някъде в главите ни - поне аз си мисля, че е там - има едно кътче, където пазим тези спомени. Като книгите по рафтовете в нашата библиотека. И за да открием какво таим в себе си, трябва да си направим нещо като картотека. От време на време да забърсваме праха, да проветряваме, да сменяме водата във вазите с цветята. С други думи, човек прекарва целия си живот в собствената си библиотека.“

Голяма част от историята в тази книга преминава в една малка библиотека, където избягалият от къщи Кафка Тамура прекарва времето си. Именно там ще се срещне с интересни хора и те са само част от чудатите герои, сред които ни поставя Мураками за пореден път, за да открием колко тънка понякога е границата между сън, реалност и съзнание.

И още...


„Мъже без жени“

По думите на Мураками, писането на романи е като да садиш гора, докато творенето на разкази наподобява създаване на градина. И той решава да ни покани в собствената си градина с този сборник, който се чете на един дъх. Сборник, в който ни среща със самотни мъже, които търсят любовта, извисена или плътска, мимолетна или вечна, изоставени, пропилели я или неспоходени от благодатния й полъх. За да прозвучи накрая силният обобщаващ акорд на разказа „Мъже без жени“ със събирателния образ на героя, който в лицето на една е загубил завинаги и безвъзвратно всички жени. „Защото за мен най-сигурният начин да не забравиш нещо или някого е да го превърнеш в текст.“

И още...


„На юг от границата, на запад от слънцето“

В този роман Мураками се въздържа от фантастичните елементи, които срещаме в много от другите му произведения, но това прави историята дори по-тайнствена от всичко, което сме чели от него. Класическият любовен триъгълник може да изглежда на пръв поглед прекалено изтъркан, но по своя неповторим, ослепителен начин ни изкривява, за да ни напасне към собствената си уникална геометрия.