Неделен книжен клуб

5 книги от Вирджиния Улф, които всяка жена трябва да прочете

Вирджиния Улф е смятана за една от най-изтъкнатите фигури в модернистката литература на XX век.

5 книги от Вирджиния Улф, които всяка жена трябва да прочете

Снимка: Pexels

Британската писателка Вирджиния Улф (1882-1941) е смятана за една от най-изтъкнатите фигури в модернистката литература на XX век. Между Първата и Втората световна война заема специално място в лондонското литературно общество и е член на Кръга Блумсбъри.

Вирджиния започва да пише през 1905 г., отначало като дописник за литературното приложение на вестник „Таймс“. Автор е на редица романи и есеистични текстове, но винаги е била много самокритична към текстовете си и ги преработва многократно, докато ги одобри. Всичките ѝ романи са издадени от „Хогарт прес“, като в някои случаи тя участва дори в набора.

Вирджиния Улф е една от първите модерни писателки, показала света през женските очи. Тя доказва, че няма мъжки и женски интелект и бунтът ѝ срещу света на мъжете не е престанал да впечатлява и днес. Самоубива се на 28 март 1941 г., когато е на 59-годишна възраст. Ето 5 от най-значимите ѝ книги, която всяка жена трябва да прочете:

“Собствена стая”

Книгата включва два доклада, изнесени от Вирджиния Улф пред Сдружението на творците в женските кеймбриджски колежи „Нюнам" и „Гъртън" през октомври 1928 г., които, разбира се, тя доразвива и разширява. С тънкия си усет за литература, която е целият неин живот, Вирджиния Улф хвърля поглед назад във времето, установявайки с тъга, че без елементарното човешко право да разполага със собствено пространство, жената дълго време е била лишавана и от възможността да твори, да обогатява литературата със свои мисли, със своето въображение и светоглед. И досега се спори дали приносът на това забележително есе е по-голям за модерния феминизъм, или за модерната женска литература. Везните клонят повече към литературата, където тя изважда на бял свят неизвестни дотогава имена на писателки и доосмисля творбите на добре известните ни, дори се опитва да си представи какво би станало, ако Шекспир имаше сестра, „необикновено талантлива сестра, нека я наречем Джудит“.

“Нощ и ден”

„Нощ и ден“ е втората творба на Вирджиния Улф, когато тя все още се намира на границата между викторианския роман и романа на модернизма. Завършва го на 21 ноември 1918 г., точно десет дни след края на Първата световна война, но действието очевидно се развива преди нея, тоест в спокойната замрялост на Едуардова Англия. Макар големите литературни постижения на Вирджиния Улф да носят по-късна дата, още в този роман започват да се прокрадват бъдещите й писателски прозрения.

В много отношения главната героиня на романа, Катарин Хилбъри, прилича на авторката, включително и по причина на литературната среда от която произхожда. Тя е красива, богата и умна, но не знае какво иска от бъдещето. Непрекъснато се лута между годеж с невероятно прозаичния поет Уилям Родни и опасното привличане, което изпитва към Ралф Денам, млад мъж от по-низшите класи. Освен тези двама мъже в живота й присъстват и две жени, от които е силно повлияна - радетелката за избирателни права на жените Мери Дачет и собствената й майка, която с помощта на Катарин иска да напише биографията на своя баща – прочут английски поет. Обрати с неочаквани последици за всички персонажи в романа преобръщат спокойния му тон от началните страници, превръщайки го едновременно във фина комедия на нравите и любовна история с поне четири действащи лица.

“Стаята на Джейкъб”

„Стаята на Джейкъб“ (1922 г.) е първият истински експериментален роман на Вирджиния Улф и проследява живота на млад мъж от детството, годините на учение, светския елит на артистичен Лондон и странстванията му из Средиземноморието, преди войната да започне и промени съдбата му завинаги.

Отначало виждаме малкия Джейкъб Фландърс да играе на пясъка някъде по ветровитото крайбрежие на Корнуол, а после и като студент в Кеймбридж, докато неуловимият му, подобен на хамелеон характер се разбулва бавно и постепенно чрез серия бегло свързани помежду си случки, преживелици и впечатления: писмата на майка му, откъслечни разговори с приятели и колеги и най-вече разсъжденията на жени, които го обожават. Виждаме го и в Лондон като млад мъж, който кръстосва улиците на града. Годината е 1914, той е на двайсет и шест, а Европа е на прага на война.

В този свой роман Вирджиния Улф рязко скъсва с традиционните методи на повествованието и именно тук намира своя истински писателски почерк.

“Орландо”

Bирджиния Улф посвещава „Орландо“ на своята приятелка Вита Саквил-Уест – ексцентричната, харизматична и демонстративно бисексуална аристократка, по която е била романтично увлечена известно време. Романът представлява фантастичната биография на младия шестнайсетгодишен поет Орландо от двора на кралица Елизабет I, който като хамелеон си сменя пола и личността и от мъж през XVI век, след близо 400 години на чудновати метаморфози, през 1928 г. се превръща в лейди Орландо – почтена съпруга и майка. Отчасти любовно писмо до Вита Саквил-Уест, отчасти опит за нов вид биография, тук Вирджиния Улф развихря дръзкото си поетическо въображение на тема любов, превратности, история, творчество и с искрящо от остроумие перо ни представя пищна панорама на три епохи – плодовития и разпътен век на елизабетинци, подредения и свръхрационален осемнайсети век и сладникаво-сантименталната викторианска епоха, като същевременно разбулва и техните вечно премълчавани истини.

“Госпожа Далауей”

„Госпожа Далауей“ (1925) е книгата, с която Вирджиния Улф намира белетристичната форма, отговаряща най-пълно на епохата, в която твори. Тема на романа е животът на съзнанието. Умело използвайки вътрешния монолог, който следва движението на мисълта във времето, голямата писателка плете уникална психологическа проза, която и днес се смята за ненадмината като художествено въздействие. Въпреки фрагментарността на действието, романът се отличава с плътна структура, постигната чрез специфичната ритмика и метафорика, чрез умело търсеното и намирано повторение на думи и изрази.

Романът „Госпожа Далауей“, както и последвалите го „Към фара“ (1927), „Вълните“ (1931), „Между действията“ (1941) налагат Вирджиния Улф като едно от най-големите имена на литературата на ХХ век.