ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 книги, с които да направим есента по-уютна

Още с първите дъждовни есенни дни си мечтаем да е неделя, да сме се сгушили в най-топлата си жилетка, да отпиваме от чаша топло мляко с какао и да си откраднем поне един час с някоя нова книга. Обикновено винаги имаме поне няколко, които изчакват реда си на нощното шкафче или на масата в хола, за да дойде точно тази неделя, точно през есента, когато искаме да ни е по-топло, по-уютно и по-романтично.

„Четирите кътчета на сърцето“ на Франсоаз Саган

Очарователното малко чудовище“, както нарича Франсоа Мориак френската писателка, винаги успява да раздвижи ритъма на сърцето ни и бохемски да премине през любовта с типичното си joie de vivre, което се крие между страниците на книгите й. Прави го и с последния си недовършен роман „Четирите кътчета на сърцето“, който издадоха наскоро от Colibri и който преди време е открит от нейния син Дени Вестхоф, затова и предговорът е написан от него. Историята в книгата ни пренася в заможно френско семейство в провинциален град с неговите драми и фарсове, с фалша, но и с искреността и отчаянието на членовете му. Как ще се развият отношенията между героите и кои са четирите кътчета на сърцето – тези въпроси определено ще раздвижат въображението ви. А нас ни накара да си припомним думите й: „Не се уморяваме от някого, уморяваме се да обичаме. Да изпитваме любов. Готови сме да усетим студ, ако парното гръмне, но не искаме да усещаме болка, ако сърцето се пръсне“.

Изд. Colibri

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...