ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 книги, с които да ни е по-уютно и щастливо през зимата

5 книги, с които да ни е по-уютно и щастливо през зимата

Снимка: Pexels

Не знам дали се поддадохме на есенната меланхолия. Май това хубаво, ярко и топло слънце не ни позволи, но зимата толкова бързо и неизненадващо напомни за себе си, че рязко смени ритъма ни – и на деня, и на нощта, и на уикендите дори. Приютява ни тя в домовете ни, за да намираме малко повече време за себе си, малко повече време за четене и сякаш малко повече време за любов. Затова направихме една малка селекция от книги, с които да запълним още повече най-вече уюта в себе си.

"10 минути и 38 секунди в този странен свят" – Елиф Шафак

Въпреки че предишната й книга „Огледалата на града“ още стои недовършена на нощното ми шкафче, с нетърпение ще се потопя в тази. Обичам я тази Елиф Шафак, дори когато не обичам историите й. Точно тези обаче искам да ги прочета. За Текила Лейла, която в минутите след смъртта си си спомня живота – започнал с надежди и завършил… Всъщност завършил. Обаче не е толкова просто, нали? Приятели, семейство, любов, сълзи, омраза, мечти. Всичко протича пред очите ни за десет минути и тридесет и осем секунди. Казват, че това е времето, през което мозъкът все още продължава своята дейност, въпреки че сърцето е спряло. Но как е възможно да събереш цял един живот в минутите, необходими за завирането на чайник?

Изд. "Егмонт"

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...