Неделен книжен клуб

5 любими писатели, без които нямаше да съм

Те са сред най-близките ми хора.

5 любими писатели, без които нямаше да съм

Те са сред най-близките ми хора – помогнали са ми да порасна и да стана това, което съм, винаги са до мен, когато имам нужда от тях, понякога ме разочароват с нещо, но им прощавам, защото ги обичам, защото никой не е съвършен и може би причината е в мен самата.

Аз съм много лоялен читател и влюбя ли се в един автор, обезателно намирам и прочитам всичко негово. След това следя какво излиза и винаги си купувам книгите на „моите“ автори. Дори и да ме разочароват понякога, не бих се отказала от тях – в любовта винаги има магия, необяснима магия. 

Луис Карол

„Алиса в Огледалния свят“ е по-любимата ми книга. И двете обаче са за мен не само вълшебни, но и лечебни. Историите за Алиса са открай време единствената книга, която чета, когато съм болна. Сигурна съм, че тя ме лекува. Имам я във всякакви издания и на всякакви езици и когато съм прекалено болна, за да се съсредоточа в текста, просто разглеждам картинките. Алиса ме е научила, че въображението винаги е нещо хубаво.


Мирча Картареску

Аз не само съм преживяла част от историите в книгите му – аз съм преживяла сънищата му. Един чорлав и небръснат румънец, който се оглежда в отражението на стъклата на апартамента си в анонимен панелен блок в Букурещ и вижда там моето детство, приятелките ми, нашите тайни, светлината в двора на село, слънчевите зайчета в реката, мълчаливо бдение извън времето, за да гледам как вървят мравките и правят пътечка в прахта… „Отражения“ е книга, написана специално за да ми разкаже, че не съм сама на света.


Майкъл Кънингам

Не, не е само заради „Часовете“. Всяка книга на Кънингам ми е близка по някакъв начин. Героите му са видимо нормални, видимо като нас, а всъщност всеки от тях е застанал на ръба на едно чувство, на едно решение или лудост и това е като тяхна вътрешна светлина. Кънингам няма нито един абсолютно отрицателен герой. Той ме е научил, че да си малко луд, е най-обикновеното нещо на света.


Олга Токарчук

Психотерапевт по професия, тя разплита книгите си като житейски истории – на пръв поглед обикновени, а всъщност пълни със символи и смисъл. И толкова женски. Олга Токарчук ми показа, че женският свят е по-особен. Това е като магическа тайна, която всяка от нас носи в себе си. А дали магията ще е бяла – това решаваме сами.


Херман Хесе

Не съм го препрочитала от много години, защото знам, че вече никога няма да го прочета с очите на своята наивност – изострени докрай сетива за драма, за трагичното и мъдрото в живота, за приятелството като свръхестествено цяло на двама души. Хесе ме влюби в книгите по онзи начин, който не ни дава да заспим, преди да стигнем до края, и ни разказва истории, които не искаме да преживеем, но искаме да прочетем.

Отварям всяка нова книга с надеждата да допълня този списък. Знам, че някой ден ще успея.