Днес се навършват 104 години от смъртта на големия български поет Димчо Дебелянов. Той е роден на 28 март 1887 г. в Копривщица, но през 1896 г. баща му умира и семейството се мести в Пловдив. Там Дебелянов учи в Пловдивската мъжка гимназия, където пише първите си стихотворения. По-късно ги изгаря. През 1904 г. се преселва в София и започва да пише активно за различни печатни издания. През 1906 г. списание "Съвременност" отпечатва  негови творби за първи път – стихотворенията  "На таз, която в нощи мълчаливи" и "Когато вишните цъфтяха".

Поетът продължава образованието си и в Софийския университет, където научава френски, руски и английски език и превежда книги на Шекспир, Бодлер и други именити писатели. През Балканската война през есента на 1912 г. е мобилизиран като войник. Малко преди това пише едно от най-трогателните стихотворения в българската литература – "Да се завърнеш в бащината къща". При избухването на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта. Той умира на 29 години в сражение на Македонския фронт на 2 октомври 1916 г.

Ето 5 от най-добрите му стихотворения:

СВЕТЪЛ СПОМЕН

Светлий спомен за теб е кат книга любима,
денонощно пред мен е разтворена тя...
Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя,
сляп за тъмната нощ и злокобната зима.

 Всеки ред буди в мен непознати мечти,
на безбройни слънца грей ме трепетът златен,
ти се носиш над мен като лъх ароматен
и сърцето ти в блян до сърце ми трепти.

И живеем в страни, чийто мир не смущава
ни суетна мълва, ни гнетяща печал;
любовта ни е чист, непомътен кристал
и със звездни венци вечността ни венчева.

Там летим и цъфтим сред цветята - цветя;
окрилени души нивга страх не обзима...
Светлий спомен за теб е кат книга любима,
денонощно пред мен е разтворена тя...

Прочетете още...