ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 любими стихотворения на Димчо Дебелянов

5 любими стихотворения на Димчо Дебелянов

Снимка: bulgarianhisrory.org

Днес се навършват 104 години от смъртта на големия български поет Димчо Дебелянов. Той е роден на 28 март 1887 г. в Копривщица, но през 1896 г. баща му умира и семейството се мести в Пловдив. Там Дебелянов учи в Пловдивската мъжка гимназия, където пише първите си стихотворения. По-късно ги изгаря. През 1904 г. се преселва в София и започва да пише активно за различни печатни издания. През 1906 г. списание "Съвременност" отпечатва  негови творби за първи път – стихотворенията  "На таз, която в нощи мълчаливи" и "Когато вишните цъфтяха".

Поетът продължава образованието си и в Софийския университет, където научава френски, руски и английски език и превежда книги на Шекспир, Бодлер и други именити писатели. През Балканската война през есента на 1912 г. е мобилизиран като войник. Малко преди това пише едно от най-трогателните стихотворения в българската литература – "Да се завърнеш в бащината къща". При избухването на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта. Той умира на 29 години в сражение на Македонския фронт на 2 октомври 1916 г.

Ето 5 от най-добрите му стихотворения:

СВЕТЪЛ СПОМЕН

Светлий спомен за теб е кат книга любима,
денонощно пред мен е разтворена тя...
Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя,
сляп за тъмната нощ и злокобната зима.

 Всеки ред буди в мен непознати мечти,
на безбройни слънца грей ме трепетът златен,
ти се носиш над мен като лъх ароматен
и сърцето ти в блян до сърце ми трепти.

И живеем в страни, чийто мир не смущава
ни суетна мълва, ни гнетяща печал;
любовта ни е чист, непомътен кристал
и със звездни венци вечността ни венчева.

Там летим и цъфтим сред цветята - цветя;
окрилени души нивга страх не обзима...
Светлий спомен за теб е кат книга любима,
денонощно пред мен е разтворена тя...

 

Прочетете още... 

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаг...