ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 любими стихотворения на Елисавета Багряна

5 любими стихотворения на Елисавета Багряна

Снимка: Pexels

Днес отбелязваме рождената дата на една от най-бележитите български поетеси – Елисавета Багряна.

Родом от София, Елисавета Любомирова Белчева завършва славянска филология в Софийския университет, където се запознава с имена като Георги Райчев, Димчо Дебелянов и Йордан Йовков. Известна както със своята лирика, така и с нетрадиционните си възгледи за ролята на жената в обществото, поетесата е активна фигура в литературния и обществения живот у нас през 20-те години на ХХ в. Багряна сътрудничи в различни медии – „Вестник на жената“, вестник „Лик“, списанията „Съвременник“, „Златорог“, „Изкуство“ и др., а първата си книга – „Вечната и святата“, издава през 1927 г.

Донякъде аргументираща своето собствено нетрадиционно поведение, поетесата се изправя срещу представата за жената според патриархалните норми и интерпретира по един различен начин проблема за свободата на избора и волята на човек да отстоява себе си. Други водещи теми в творчеството на Багряна са, разбира се, любовта, пътешествията, самотата и спомените.

Стихотворенията ѝ са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Гърция, Чехословакия, Югославия, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др.

В чест на Елисавета Багряна и нейния принос за българската литература ви представяме нашите пет любими стихотворения на поетесата. 

Вик

Във тази стая – тясна, тъмна, ниска

умирам от неизцерима рана,

че аз не съм възлюбена и близка,

ни чакана от някого, ни звана.

 

А искам само, само да обичам,

жадувам искроструйно, светло вино;

от всяка тъмна мисъл се отричам,

край своя враг беззлобно ще отмина.

 

И искам щедро, волно да отдавам

това, що в мен гори, трепти и пее,

и в пищни празненства да разлюлявам

над скъпи гости звънки полилеи.

 

Че мойта младост, огнено пламтяща,

и моята душа на чучулига,

и моето сърце животрептящо -

като вихрушка над света ме вдигат.

 

Има още...

Стаси е едно обикновено момиче, което открива себе си в градските разходки, вкусната храна, хубавите филми и добрата компания. Тя е човек на крайностите – ще я намерите или в някое столично заведение с приятели, или в стаята ѝ, забила поглед в книга, далеч от хората. Най-лесно се изразява върху лист хартия с чаша кафе в ръка, а понякога и в кулинарния ѝ блог, посветен на гастрономията в...