Родом от София, Елисавета Любомирова Белчева завършва славянска филология в Софийския университет, където се запознава с имена като Георги Райчев, Димчо Дебелянов и Йордан Йовков. Известна както със своята лирика, така и с нетрадиционните си възгледи за ролята на жената в обществото, поетесата е активна фигура в литературния и обществения живот у нас през 20-те години на ХХ в. Багряна сътрудничи в различни медии – „Вестник на жената“, вестник „Лик“, списанията „Съвременник“, „Златорог“, „Изкуство“ и др., а първата си книга – „Вечната и святата“, издава през 1927 г.

Донякъде аргументираща своето собствено нетрадиционно поведение, поетесата се изправя срещу представата за жената според патриархалните норми и интерпретира по един различен начин проблема за свободата на избора и волята на човек да отстоява себе си. Други водещи теми в творчеството на Багряна са, разбира се, любовта, пътешествията, самотата и спомените.

Стихотворенията ѝ са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Гърция, Чехословакия, Югославия, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др.

В чест на Елисавета Багряна и нейния принос за българската литература ви представяме нашите пет любими стихотворения на поетесата. 

Вик

Във тази стая – тясна, тъмна, ниска

умирам от неизцерима рана,

че аз не съм възлюбена и близка,

ни чакана от някого, ни звана.

А искам само, само да обичам,

жадувам искроструйно, светло вино;

от всяка тъмна мисъл се отричам,

край своя враг беззлобно ще отмина.

И искам щедро, волно да отдавам

това, що в мен гори, трепти и пее,

и в пищни празненства да разлюлявам

над скъпи гости звънки полилеи.

Че мойта младост, огнено пламтяща,

и моята душа на чучулига,

и моето сърце животрептящо -

като вихрушка над света ме вдигат.

Има още...