Родом от София, Елисавета Любомирова Белчева завършва славянска филология в Софийския университет, където се запознава с имена като Георги Райчев, Димчо Дебелянов и Йордан Йовков. Известна както със своята лирика, така и с нетрадиционните си възгледи за ролята на жената в обществото, поетесата е активна фигура в литературния и обществения живот у нас през 20-те години на ХХ в. Багряна сътрудничи в различни медии – „Вестник на жената“, вестник „Лик“, списанията „Съвременник“, „Златорог“, „Изкуство“ и др., а първата си книга – „Вечната и святата“, издава през 1927 г.
Донякъде аргументираща своето собствено нетрадиционно поведение, поетесата се изправя срещу представата за жената според патриархалните норми и интерпретира по един различен начин проблема за свободата на избора и волята на човек да отстоява себе си. Други водещи теми в творчеството на Багряна са, разбира се, любовта, пътешествията, самотата и спомените.
Стихотворенията ѝ са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Гърция, Чехословакия, Югославия, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др.
В чест на Елисавета Багряна и нейния принос за българската литература ви представяме нашите пет любими стихотворения на поетесата.
Вик
Във тази стая – тясна, тъмна, ниска
умирам от неизцерима рана,
че аз не съм възлюбена и близка,
ни чакана от някого, ни звана.
А искам само, само да обичам,
жадувам искроструйно, светло вино;
от всяка тъмна мисъл се отричам,
край своя враг беззлобно ще отмина.
И искам щедро, волно да отдавам
това, що в мен гори, трепти и пее,
и в пищни празненства да разлюлявам
над скъпи гости звънки полилеи.
Че мойта младост, огнено пламтяща,
и моята душа на чучулига,
и моето сърце животрептящо -
като вихрушка над света ме вдигат.
Има още...
Амазонка
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
Песен светла се разплита
в моите следи:
Ний ще стигнем Хеликон
в изгревния час -
смело, мой крилати кон,
жребият е с нас.
Там под твоята подкова
извора лъчист
ще избликне в струя нова -
животворен, чист.
И когато стигнат там
моите сестри,
вдъхновение и плам
в тях ще разгори.
А над нашата победа
в трудния ни път
и Персей, и Андромеда
трепетно ще бдят.
Има още...
Любов
Кой си ти, на моя път застанал,
моя сън от клепките прогонил,
моя смях от устните откъснал?
И магия някаква ли стана?
Виждам те на старите икони,
чувам те в съня си нощем късно:
гледаш ме с очи на похитител,
а в гласа ти всеки звук ме гали.
Кой си ти, в духа ми смут запалил -
Мефистотел ли, или Кръстител?
А сърцето мое доверчиво
пее - птичка в разцъфнала градина,
пее - и нарича те: Любими.
И покорна, шепна аз щастлива,
както на Исуса - Магдалина:
- Ето моите ръце - води ме!
Има още...
Като слънце
Като зрънце,
като просено зрънце,
от крилатия вятър посято,
тя пониква несетно в душата
и пораства, класи и узрява.
Като птичка,
като мъничка птичка,
през морета от юг долетяла,
във сърцето невинно заспало,
тя си свива гнездо и запява.
Като слънце,
като божие слънце,
над живота ни кратък и беден,
и дори над деня ни последен
тя изгрява - греховна и свята.
Като песен,
като майчина песен,
ненадейно в чужбина дочута,
поразява беглеца залутан -
любовта - съвестта на земята.
Има още...
Сън
Аз те срещнах – и бликна в душата ми песен
на предчувствие, радост и страх –
сякаш топло крило ме издигна, понесе,
сякаш в някакъв сън заживях.
Засънувах аз синия пламък, пробляснал
в удължените странни очи –
покоряващ неволно, обещаващ неясно,
като спомена – скъп и горчив.
Знам, че още преди да се сгрее земята
и стопи навалелият сняг,
преди първия полъх на пролет и лято
аз ще бъда разбудена пак –
и от мойте възторзи, надежди, победи
ще остане – един спомен тих,
една гънка горчива край устните бледи
и в тетрадката – някой нов стих.
"А искам само, само да обичам"