ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 любими стихотворения на Петко Р. Славейков

5 любими стихотворения на Петко Р. Славейков

Снимка: hera.bg

Днес отбелязваме 193 години от рождението на Петко Рачов Славейков – поет, публицист и политик, дал много като на литературния, така и на обществения живот в България. Той е роден на 17 ноември 1827 г. в Търново. Баща му е участник във Велчовата завера (1835 г.), а синът му е също толкова известният поет Пенчо Славейков.

Петко Р. Славейков се посвещава на самообучението – прочита „История  славянобългарска“ на Паисий Хилендарски и това го вдъхновява да се захване с просветителска дейност. Издава и редактира вестниците „Гайда”, „Македония”, „Звънчатий Глумчо”, „Костенурка”, първото българско женско списание „Ружица или ред книжки за жените”, първото българско детско списание „Пчелица или ред книжки за децата”. Има пръст и във възрожденския печат в емблематичните вестници „Цариградски вестник”, „България” и Дунавски лебед”.

След Освобождението влиза и в политиката – става лидер  на Либералната и Народнолибералната партия, през 1880 г. е председател на Второто обикновено народно събрание, а в същата година е избран и за министър на народното просвещение и външните работи. Заедно с всички обществени дейности, той намира време и вдъхновение и да пише, като по-голямата част от творчеството му е посветено на България.

Прочетете 5 от най-добрите му стихотворения:

ТАТКОВИНА

Хубава си, татковино,

име сладко, земя рай,

сърце младо и невинно

за теб трепка, та играй.

 

Мили ми са планините

и на север, и на юг,

драги ми са равнините,

набраздени с наший плуг.

 

На уста ми сладка дума -

ще да бъде този кът,

дето Дунав, Вардар, Струма

и Марица си текат!

 

Дор на небо ясно слънце,

дор на очи свят, живот,

ще обичам аз от сърце

таз земя и тоз народ.

 

Прочетете още на следващата страница…

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаг...