Днес отбелязваме 195 години от рождението на Петко Рачов Славейков – поет, публицист и политик, дал много като на литературния, така и на обществения живот в България. Той е роден на 17 ноември 1827 г. в Търново. Баща му е участник във Велчовата завера (1835 г.), а синът му е също толкова известният поет Пенчо Славейков.

Петко Р. Славейков се посвещава на самообучението – прочита „История  славянобългарска“ на Паисий Хилендарски и това го вдъхновява да се захване с просветителска дейност. Издава и редактира вестниците „Гайда”, „Македония”, „Звънчатий Глумчо”, „Костенурка”, първото българско женско списание „Ружица или ред книжки за жените”, първото българско детско списание „Пчелица или ред книжки за децата”. Има пръст и във възрожденския печат в емблематичните вестници „Цариградски вестник”, „България” и Дунавски лебед”.

След Освобождението влиза и в политиката – става лидер  на Либералната и Народнолибералната партия, през 1880 г. е председател на Второто обикновено народно събрание, а в същата година е избран и за министър на народното просвещение и външните работи. Заедно с всички обществени дейности, той намира време и вдъхновение и да пише, като по-голямата част от творчеството му е посветено на България.

Прочетете 5 от най-добрите му стихотворения:

ТАТКОВИНА

Хубава си, татковино,

име сладко, земя рай,

сърце младо и невинно

за теб трепка, та играй.

Мили ми са планините

и на север, и на юг,

драги ми са равнините,

набраздени с наший плуг.

На уста ми сладка дума -

ще да бъде този кът,

дето Дунав, Вардар, Струма

и Марица си текат!

Дор на небо ясно слънце,

дор на очи свят, живот,

ще обичам аз от сърце

таз земя и тоз народ.

Прочетете още на следващата страница…