Неделен книжен клуб

5 невероятни книги, които ни оставиха без дъх

Днес е Световният ден на книгата и авторското право

В Световния ден на книгата и авторското право ние, Момичетата от града, решихме да споделим не кои са любимите ни книги (защото на този въпрос може би никой няма категоричен отговор), а кои са онези, които сме прочели наскоро и не само са ни впечатлили много, а са ни оставили без дъх. Книги, които бихме подарили. Книги, които ще намерят своето специално място в личните ни библиотеки.

Левена Лазарова: „Карай плуга си през костите на мъртвите“ на Олга Токарчук

Носителката на Нобелова награда за литература този път ни среща с героинята си Янина, която си мечтае да се казва Навоя, а това е второто име на Токарчук и името на първата полска студентка, приета в университета в Краков още през Средновековието. Историята започва доста стряскащо в една адски студена и снежна зимна нощ, в която Янина и нейният съсед откриват мъртъв третия обитател на планинската вилна зона, в която живеят. Скоро в околията започва поредица от загадъчни престъпления, до едно съпроводени от следи на сърни, животните започват все повече да навлизат в света на хората. Книгата е написана под силното влияние на мистичния поет Уилям Блейк. Негов стих е заимстван за заглавие и всяка глава започва с негов цитат, а самата героиня също е голяма почитателка на Блейк.

Има още...


Димитрина Иванова: „Клара и слънцето“ на Казуо Ишигуро

И Казуо Ишигуро е носител на Нобелова награда за литература, а този роман, който съвсем скоро излезе на български, е първият му след отличието. Роман, който ще искате да прочетете на един дъх и в същото време бихте му наслаждавали на малки порции. Роман, който показва хората през погледа на изкуствената приятелка Клара, която дълго време очаква да бъде избрана от магазина, в който е изложена на витрина, за да намери своя дом. И тя го намира, за да открие, че реалността и хората никога не са това, което очакваме, но ако не ги натоварваме с толкова много очаквания, можем и да ги заобичаме. В книгата Ишигуро ни потапя в своето изключително въображение, за да ни напомни, че в края на деня, независимо колко мрачен или слънчев е той, слънцето винаги има начини да достигне до нас.

И още...


Деница Стефанова: „Писма до Ния, която не родих“ на Димана Йорданова

"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга – паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс", пише редакторът й Елин Рахнев за тази книга-поема, възпяла извираща болка; рана, която кърви и пее.

И още...


Емануела Миланова: „Три ябълки паднаха от небето“ на Нарине Абгарян

Когато сте останали без надежда и пътят пред вас е неясен, тогава имате нужда от книга. Книга за това как винаги има светлина, трябва само да отворим очи и как днешният ден е възможност за малки чудеса. Една такава книга е "Три ябълки паднаха от небето" на арменската авторка Нарине Абгарян. Още първото изречение грабва вниманието: „Анатолия Севоянц легна да мре в петък, малко след пладне […]“. На читателя му става ясно, че героинята ще бъде чудна, може би странна, но едва ли ще ни остави безразлични. А и още тук се усеща деликатното чувство за хумор на писателката.

Всъщност всички герои в книгата са различни, имат нещо чудато в себе си, каквото е и самото им село високо горе в планината. Онези, които са прекарвали летата си на село, ще усетят съвсем осезаемо уличките в това село, дворовете и големите сърца на хората, живеещи там. Селото е връхлитано многократно от злочести събития и затова жителите му са малко тъжни понякога, но никога не се отказват и знаят, че трябва да вземат живота си в ръце днес, защото утре не ни е обещано.

И още...


Каролина Касабова: "Цветя за Алджърнън" на Даниел Кийс

"Хвана ме за гърлото от първата страница и още ме държи", споделя Каролина, която допълва, че книгата е по-скоро психологическа фикция и е голямо предизвикателство за грамар нацитата като нас, защото е под формата на дневник на умствено изостанал човек. През повечето време всичко е с печатни и правописни грешки. Така е написано, че да погледнете на света през неговите очи. Потресаващ експеримент с човешкото същество. 

 

Книгата - това е някой, който те чака, седнал в тъмнината