ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 нови книги, които ни отвеждат на вълнуващи пътешествия

5 нови книги, които ни отвеждат на вълнуващи пътешествия

Снимка: Zhanna Fort from Pexels

„И розата сама да е” на Мюриел Барбери

Превърнала се в една от най-обичаните книги на нашето време, „Елегантността на таралежа” от Мюриел Барбери не само разказва по чудат и изящен начин историята на две невероятни жени, но и спечели сърцата на читателите с полъха на източната култура в лицето на мистериозния японец Какуро Озу. Пътешествието право в сърцето на Страната на изгряващото слънце продължава с този роман, който се появява за пръв път на български език със специален предговор от авторката за родните читатели и във великолепния превод на Евелина Пенева.

Главната героиня в него се озовава сред фината естетика на древните храмове и дворци на Киото и хармоничното спокойствие на дзен градините, където ще счупи стъклената си клетка и ще се научи да опитомява тъгата. Защото „и розата сама да е, тя всички рози е”. Преплитайки японски митове и легенди със събитията в живота й, „И розата сама да е” превежда читателя през една „едновременно чужда, непонятна страна и страна на детството”. Деликатно пътешествие из скритата география на душата и поетично описание на загадката на сърцето, това най-вероятно е най-откровената и дълбока творба на френската писателка, която сама е избрала Япония за свой втори дом.

Изд. Ciela

И още...

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...