Неделен книжен клуб

5 урока по щастие от героите на Астрид Линдгрен

Днес отбелязваме рождената дата на обичаната детска писателка

Днес отбелязваме рождената дата на шведската писателка Астрид Линдгрен. Обичана от малки и големи читатели по целия свят, тя пише за детето в нас, но най-вече за да забавлява детето в себе си, както споделя в едно интервю. Твърди, че в книгите й няма послания, те са само за забавление, а това само по себе си е най-силното послание. Затова смятаме, че героите й ни учат именно на това непринудено детско щастие, което сякаш постигаме само когато не се замисляме за него.

“ Събирам лятото в себе си, тъй както дивите пчели събират мед – рече тя. – Събирам една голяма пита лято, от която да черпя живот, когато то вече е свършило.”

Роня от “Роня, дъщерята на разбойника” ни показва как да запазим лятото по-дълго. Или по-точно, че можем вземем със себе си всеки хубав момент и да черпим енергия от спомените, когато имаме нужда.

– Сигурно си уморена, Лота.

– Никак не съм уморена – заяви Лота. – Имам още много тичане в краката. 

Лота от “Децата от улица Тряскаджийска” ни казва да тичаме, когато “имаме тичане в краката”, или просто да си даваме свобода от време на време.

Има още...


“Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.”

Пипи от “ Пипи Дългото чорапче” ни призовава да бъдем винаги будни и любопитни. Животът е изпълнен с малки и големи хубави неща, достатъчно е да отворим очи, за да ги видим.

“Не... да, страхувам се! Но така или иначе ще го направя, Джонатан, ще го направя сега ... сега ... и след това никога повече няма да се страхувам.”

От кого да се научим на смелост, ако не от “Братята с лъвски сърца”? Когато се страхуваме от нещо, се изправяме срещу него и после никога повече няма да ни е страх.

“Спокойствие и само спокойствие” 

И не на последно място – Карлсон от “Карлсон, който живее на покрива” ни напомня да не приемаме твърде сериозно проблемите в живота и винаги да запазваме спокойствие.

 

5 български стихотворения за есента