Неделен книжен клуб

5 урока по щастие от героите на Астрид Линдгрен

Днес отбелязваме рождената дата на обичаната детска писателка

Днес се навършват 115 години от рождението на шведската писателка Астрид Линдгрен. Обичана от малки и големи по целия свят, тя пише за детето в нас, но особен за да забавлява детето в себе си, както споделя самата тя  в едно интервю.

Твърди, че в книгите й няма послания, те са само за забавление, а това само по себе си е най-силното послание. Затова смятаме, че героите й ни учат именно на това непринудено детско щастие, което сякаш постигаме само когато не се замисляме за него.

“ Събирам лятото в себе си, тъй както дивите пчели събират мед – рече тя. – Събирам една голяма пита лято, от която да черпя живот, когато то вече е свършило.”

Роня от “Роня, дъщерята на разбойника” ни показва как да запазим лятото по-дълго. Или по-точно, че можем вземем със себе си всеки хубав момент и да черпим енергия от спомените, когато имаме нужда.

– Сигурно си уморена, Лота.

– Никак не съм уморена – заяви Лота. – Имам още много тичане в краката. 

Лота от “Децата от улица Тряскаджийска” ни казва да тичаме, когато “имаме тичане в краката”, или просто да си даваме свобода от време на време.

Има още...


“Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.”

Пипи от “ Пипи Дългото чорапче” ни призовава да бъдем винаги будни и любопитни. Животът е изпълнен с малки и големи хубави неща, достатъчно е да отворим очи, за да ги видим.

“Не... да, страхувам се! Но така или иначе ще го направя, Джонатан, ще го направя сега ... сега ... и след това никога повече няма да се страхувам.”

От кого да се научим на смелост, ако не от “Братята с лъвски сърца”? Когато се страхуваме от нещо, се изправяме срещу него и после никога повече няма да ни е страх.

“Спокойствие и само спокойствие” 

И не на последно място – Карлсон от “Карлсон, който живее на покрива” ни напомня да не приемаме твърде сериозно проблемите в живота и винаги да запазваме спокойствие.

 

5 български стихотворения за есента