Неделен книжен клуб

7 аудио книги, които слушаме, докато пътуваме

Пренасят ни на различни места, поднасят ни различни истории

7 аудио книги, които слушаме, докато пътуваме

Снимка: Pexels

Да слушам книга ли? Та аз съм момичето, което дори няма Kindle и продължава да носи книги из чантите си, на ръка понякога, но миговете по време на път (независимо дали ще е в метрото, или в самолет) често са единствените, които имам за четене. Понякога обаче тълпата в градския транспорт не ми позволява да го правя, а в самолета често не искам да преча на спътника до мен с включена лампа. В такива моменти заменям четенето с музика, винаги съм подготвена с любимия си плейлист, но признавам, че понякога искам да намеря онази златна среда, в която чувам нещо друго в слушалките си.

Докато вървя с любимото си капучино към офиса, докато избирам мястото за обяд и имам нужда от своето половинчасово усамотение по средата на работния ритъм или докато денят вече преминава на други честоти и съм готова да посрещна вечерта в някой софийски оазис. Така открих приложението Storytel, в което се крият над 600 ауидокниги на български и над 50 хиляди на английски – нямам търпение да ги изслушам, дори и тези, които вече съм чела. Знаете го онова клише, че в различни моменти от живота ни една и съща книга може да има напълно различно въздействие върху нас. Неколкократно съм се убеждавала в това. А сега всички те са в телефона ми, перфектно организирани по жанрове.

Пренасят ме на различни места, вдъхновяват ме с различни истории, намирам себе си в тях и после бягам от страх, че твърде много от мен има в редовете им. Такива са книгите. Понякога твърде болезнени, но често вълнуващи, разтуптяващи сърцето, а точно сега, когато лятото носи още обещания за бурни води, имаме нужда от тях. Имаме време за тях. Докато пътуваме към своето бягство далеч от града, докато сме на плажа, когато търсим усамотение, или на някоя уютна тереса, докато отпиваме от добре изстудено чаша вино в края на работния ден.

Ето моите 7 предложения, които ще ви забавляват, натъжават, развълнуват и може би очароват:

„Баба праща поздрави и се извинява“ – Фредрик Бакман

Ако не сте попадали още на Фредрик Бакман, искрено ви завиждам. Наистина. Иска ми се за първи път да го срещам и аз. С такава лекота пише този скандинавец, с толкова смях и болка едновременно. В неговите необикновено обикновени герои се крие толкова истинност, че няма как да не му повярвате, на всяка една дума ще повярвате.

В тази книга писателят ни среща със 7-годишната Елса и нейната 77-годишна баба. Точно преди дa yмре, бaбa пpaщa Eлca нa лoв зa пиcмa. B тяx бaбa мoли зa прошкa хоратa, c кoитo нe се e oтнеслa дoбре. Лoвът се превpъщa в нaй-гoлямoтo пpиключeниe зa малкото момиче, което се озовава в блoк, пълeн c пияници, чyдoвищa, бoйни кyчeтa и нaй-oбикнoвeни вeщици. Ho я oтвeждa и дo иcтинaтa зa eднa бaбa, кoятo нe пpиличa нa никoя другa. Haпиcaнa c широкo cъpцe, тaзи книгa щe ви paзкaжe зa живoтa, cмъpттa, нo и зa eднo oт нaй-вaжнитe чoвeшки пpaвa: пpaвoтo дa бъдeш paзличeн. "Туп-туп, туп-туп", както обича да пише Бакман... Чуйте го това „туп-туп“. Ще ви разсмее и разплаче едновременно. И съм сигурна, че после ще искате да прочетете „Брит-Мари беше тук“, „Бьорнстад“ и „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“.

Време: 14 ч. 58 мин.

Чуйте откъс тук.

Има още...


“Just Kids”  Patti Smith

Обичам биографиите. Не знам дали историите в тях разказват пълната истина, но вярвам, че се крие между думите, между историите. Търсех я и между тези на Пати Смит, която в книгата си „Просто деца“ разказва за връзката си с фотографа Робърт Мейлпълторп в годините преди, по време и след хотел „Челси“ (известното средище на артистите бохеми през 60-те в Ню Йорк). Двамата делят години наред една от най-малките и мизерни стаи в него, но имат обща страст – мечтите, изкуството и смелостта да бъдат себе си. Пати разкрива колко труден може да бъде пътят на артиста, но и колко силна може да бъде любовта, независимо от нейните измерения. Тя остава до Робърт, дори когато той започва да се впуска в безразборни връзки с мъже. Там е до смъртта му на 9 март 1989 г.

„Последният път, когато го видях, беше като първия. Спящ младеж, покрит със светлина“, пише в последните редове Пати. Защо искам да я слушам сега, след като вече съм я чела ли, и то на английски? Защото е озвучена с гласа на самата Пати Смит.

Време: 9 ч. 50 мин.

Чуйте откъс тук.

И още...


„Алексис Зорбас“ – Никос Казандзакис

„Ех, началство – каза той, – да знаехме какво казват камъните, цветята, дъждът! Може би викат, нас викат, а ние не ги чуваме. На, както и ние викаме, а те не ни чуват. Кога ще се отворят ушите на света, началство? Кога ще се отворят очите ни, та да прогледнем? Кога ще се разтворят обятията ни, та камъни, цветя и дъжд, и хора - всички да се прегърнем?“

Когато чуеш това, искаш да чуеш и всичко останало, нали? Помни се този герой, всички го помним, но има нужда да си го припомним, да се научим да живеем отново, да не спираме да се влюбваме в живота. Прототипът на този легендарен литературен герой е реален човек, който Казандзакис среща в Атон, името му е Йоргос Зорбас. Двамата заминават в Пелопонес, където се опитват да разработват лигнитна мина. Не успяват, но пък това запознанство прераства в един от световноизвестните романи. Писателят признава, че Зорбас е един от хората, повлияли най-много в живота му. „Той ме научи да обичам живота и да не се боя от смъртта“, казва той.

Време: 13 ч. 24 мин.

Чуйте откъс тук.

И още...


„Сливовиц“ – Катерина Хапсали

Това е вторият роман на българската писателка Катерина Хапсали след „Гръцко кафе“. Ще го чуете с гласа на Койна Русева. Ще чуете болката от ударите, които един мъж може да нанесе на една жена. Ще чуете звука от поредната надигаща се чаша, от поредната пресушена бутилка, от поредното удавяне в алкохолната безметежност, поредното бягство от болката. За потъването, за болката, за хората, които могат да те издърпат на повърхността, за събирането на собствения ни пъзел, наречен живот, го поглъщаме този „Сливовиц“ на големи глътки. Защото отстрани винаги е много по-лесно да съдиш.

Време: 5 ч. 52 мин.

Чуйте откъс тук.

И още...


„Three Daughters of Eve” – Elif Shafak

Въпреки че е преведена на български, ми се иска да я чуя на английски. Езикът, на който пише в оригинал турската писателка. Обичам Елиф Шафак, историите й, думите й. И нейния Истанбул обичам. Отвежда ни по бреговете му и с тази книга. Истанбул, който „ни гледа през открехнатата двойна балконска врата с любезна усмивка и язвително пламъче в бездънните си аметистови очи“. Тук е историята на младата туркиня Пери, която расте като невинна жертва в непрекъснатата война между самотния секуларизъм на баща си и ислямската религиозност на майка си. След като печели стипендия за Оксфордския университет, пристига в Англия, където се сприятелява с чаровната Ширин – атеистка от ирански произход, и Мона – забулена с хиджаб египто-американка. Сигурно се досещате, че сред главните герои този път е и Бог, който често поражда и омраза, и любов, и различия. Но често ни помага да търсим истината, да се обичаме и да прощаваме, особено на себе си. „Дързостта да опознаеш себе си е като дързостта да се унищожиш. Първо трябва да се разнищим на късчета, а после, със същите тези късчета да сглобим новото си Аз“, както пише Елиф Шафак.

Време: 10 ч. 56 мин.

Чуйте откъс тук.

И още...


 

„Кривата на щастието“ – Иво Иванов

Вече повече от 20 години странните, завладяващи и непредвидими истории на Иво Иванов прелитат над океана, за да стигнат до нас. В тази книга, озвучена от Ицко Финци, са събрани най-добрите му статии, публикувани на различни места през годините. В неговите ръце спортът е претекст, защото историите на Иво Иванов са за действителни личности, места и събития, но истинската им стойност е в спотайващите се между редовете послания – макар и създадени в далечните прерии на Канзас, от години търсят и намират будни съзнания и добри сърца в неговата родна България. Разказите му ще ви отведат на неочаквани и екзотични места: от едно от най-тайнствените кътчета на Хималаите, през клетъчните структури на зловещ паразит, до свръхсекретен лабиринт, скрит дълбоко под земята в самия център на Съединените щати. Но не се учудвайте, ако далечните пътешествия, на които ще ви понесе тази книга, в крайна сметка завършат на най-непредвидимото, интересно и непристъпно място – това, в което обитаваме самите себе си.

Историите в книгата са разделени с различна продължителност около 15 мин.

Чуйте откъс тук.

И още...


 

“Ikigai” – Francesc Miralles, Hector Garcia

Според японците всеки от нас има ikigai. Онзи ключ към щастието и смисъла да ставаме всяка сутрин от леглото, да преминаваме през всеки един ден пълноценно и удовлетворяващо. Дали го намираме обаче, е друг въпрос. Затова пък японците са готови да ни помогнат да го открием. С ikigai. Ключът към японското дълголетие и причините японците да нямат нужда от пенсиониране (те дори нямат дума за това). Книгата ни отвежда в едно малко селище в северната част на Окинава, наричано „селото на столетниците“, за да ни срещне с едни от най-възрастните хора в света. Най-щастливите хора. За да видим как се хранят, как се движат, как работят, как общуват и как намират своя ikigai. Книгата ни дава и практически съвети как да открием и нашия, защото кой не иска да открива щастието в живота си всеки ден, нали?

Време: 3 ч. 18 мин.

Чуйте откъс тук.

 

Ако още не сте се абонирали за приложението Storytel, е добре да знаете, че имате 14-дневен безплатен тестови период, след което сумата на месец е едва 9.99 лв. И ще имате цял един нов свят само с един клик в телефона си.

 

С подкрепата на Storytel