ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

7 книги, които да си вземете за плажа

7 книги, които да си вземете за плажа

Снимка: Pexels

Ако по време на карантината нещо е останало непрочетено, то по време на ваканцията можете да наваксате с някоя и друга дълго отлагана книга. Докато се наслаждавате на пясъка, покриващ стъпалата ви, на слънчевите лъчи, които се разхождат по кожата ви, а студеното мохито до вас носи аромат на мента, със сигурност искате да четете повече интересни истории. Някои напоително романтични, други малко по-драматични и най-вече такива, които ще ви отведат на красиви и любими места. Време е да забавим темпото!

„Изгубените цветя на Алис Харт“ от Холи Ригланд

Роман за неразказаните истории, които ни преследват, и за онези, които разказваме сами на себе си, за да оцелеем. Деветгодишната Алис Харт живее в идиличен дом, сгушен между обширни поля със захарна тръстика и морето. Една трагедия безвъзвратно променя живота ѝ и Алис е изпратена да живее при баба си, в чиято ферма за австралийски цветя намират подслон жени, които се чувстват изгубени и обезверени. Семейните тайни, едно предателство и един мъж от далечна страна помагат на Алис да осъзнае, че има истории, които цветята не могат да разкажат. И че ако наистина иска да извоюва свободата си, трябва да се престраши да разкаже най-ценната история, която познава – своята собствена.

Изд. Colibri

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...