ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

7 книги на съвременни български автори, които си заслужава да прочетете

В Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност ви оставяме в ръцете на малка част от съвременните български писатели и новите им книги. Автори, които умеят да боравят с думите, с историите, с вълненията, които се крият между тях, за да ни карат да четем повече, да обичаме повече, да пътуваме повече и да бягаме там, където е най-лесно да намерим себе си... Между страниците на книгите.

„Писма на Омар до бъдещата му съпруга“ на Рене Карабаш

Една книга под формата на плик (невероятно оформление на Люба Халева), която крие 11 писма – за обичането, за надеждата, за очакването и най-вече за любовта, която често сме готови да дадем на друг, но не и на себе си. На един дъх се четат тези писма, които често искаме да напишем, но толкова ни е страх да го направим. Затова пък Рене го прави под формата на тази епистоларна поезия в проза. Българската писателка отново ни изненадва с нещо различно, отново излиза извън рамките на определен жанр, но остава вярна на едно – на вечната тема за любовта, която всички имаме нужда да (пре)открием. Любовта, която за мен се крие още в първите изречения на първото писмо от книгата: „Аз искам само да държиш ръката ми, докато чета дебелите си книги, и да я пускаш, когато трябва да мина на следващата страница.“

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...