Неделен книжен клуб

7 книги на съвременни български автори, които си заслужава да прочетете

Нещо за четене

В Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност ви оставяме в ръцете на малка част от съвременните български писатели и новите им книги. Автори, които умеят да боравят с думите, с историите, с вълненията, които се крият между тях, за да ни карат да четем повече, да обичаме повече, да пътуваме повече и да бягаме там, където е най-лесно да намерим себе си... Между страниците на книгите.

„Писма на Омар до бъдещата му съпруга“ на Рене Карабаш

Една книга под формата на плик (невероятно оформление на Люба Халева), която крие 11 писма – за обичането, за надеждата, за очакването и най-вече за любовта, която често сме готови да дадем на друг, но не и на себе си. На един дъх се четат тези писма, които често искаме да напишем, но толкова ни е страх да го направим. Затова пък Рене го прави под формата на тази епистоларна поезия в проза. Българската писателка отново ни изненадва с нещо различно, отново излиза извън рамките на определен жанр, но остава вярна на едно – на вечната тема за любовта, която всички имаме нужда да (пре)открием. Любовта, която за мен се крие още в първите изречения на първото писмо от книгата: „Аз искам само да държиш ръката ми, докато чета дебелите си книги, и да я пускаш, когато трябва да мина на следващата страница.“

Има още...


„Опашката“ на Захари Карабашлиев

Страница, след страница, епизод след епизод събитията в тази необикновена история ескалират в неразрешим конфликт и жестока (но сякаш единствено възможна) развръзка. Захари Карабашлиев успява да създаде изключително увлекателна плетеница от мрак и светлина, обединяваща елементи на дистопична фантастика, любовен романс, изпепеляваща политическа сатира и драма на абсурда. „Опашката” е едновременно нежен, провокативен, забавен, но и тревожен и безмилостен роман.

Има още...


„Хора“ на Катерина Хапсали

Изчетох на един дъх и „Гръцко кафе“, и „Сливовиц“, предишните й книги. Направих го и с новата, която е сборник с разкази. Към подобен тип книги винаги подхождам скептично. Е, скептицизмът ми се събра в един дъх, защото не усетих кога и колко бързо преминах през историите и героите в тази книга. Шарени, автентични, почти реални... с напълно реалните си стремежи за любов, с болезнените си бягства от болката, с тишината, в която неистово искат да крещят. Защото „може би затова крещим толкова силно в интернет – за да възвърнем изгубения си глас и да се чуем над безопасната тиня.“

Има още...


„Чудна лятна нощ“ на Яна Борисова

„Благодарение на умението си да разказва за важните житейски неща с лекота и финес, с усмивка и през призмата на абсурда, Яна Борисова създаде за нас, хората от театъра, един свят на чувствени, интелигентни, въздействащи, изтънчени, саркастични, силни и красиви образи и думи. Считам пиесите й за явление в съвременната българска драматургия. „Чудна лятна нощ“ е първият роман, който тя публикува. Ще се влюбите в него. Той е повече от текст, той е като музика. Една литературна соната за копнежите помежду ни, за невъзможната споделеност. Една зимна приказка за вдъхновението и артиста, за пианото и книгата. Насладете се“, споделя Стефан Вълдобрев за книгата и няма как да го кажем по-добре от него. Но пък не можем да не добавим и думите на Димитър Коцев-Шошо: „Предстои ви да изпитате наслада. Затова не бързайте. Подръжте тази книга в ръка, прокарайте пръсти по ръбовете, разгледайте корицата, подушете страниците. Така започва един истински ценител. Ако имате такова отношение към четенето, то тази книга ви заслужава. И вие я заслужавате.“

И още...


„Глина“ на Виктория Бешлийска

Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на „Глина“. Романът взема необработената пръст на легендата и я завърта на писателския чарк, за да извае история, която се лее като вода и пречиства като огън. Направени сме не от думи, а от кал. Шепа от калта ако дадеш на някого, всичко си му дал. Ако той ти върне от калта сърце, значи всичко имаш.

И още...


„Писма до Ния, която не родих“ на Димана Йорданова

„Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга–паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс“, споделя Елин Рахнев за книгата на Димана Йорданова, която е от онези съвременни български поетеси, които умеят да влизат под кожата с думи. Момичето, което ни сподели в края на 2020-а, че най-важният урок, който е научила по време на пандемията е, „че времето, което имаме, е твърде малко, за да си позволим да докосваме бързо. Трябва да го правим бавно. За да му се насладим истински.“

И още...


„P.S. Някой трябва да плати“ на Богдан Русев

Екзотичният остров Сан Матадор не е отбелязан на картата, а за него знаят малцина. Островът е рай за бегълците от закона, които биха дали всичко, за да живеят спокойно в лукс и в анонимност. Под закрилата на суров диктатор, наричан Генералът, и неговите жестоки и изобретателни в забавленията си наследници те се чувстват в пълна безопасност. Но един от жителите на новия остров не е успял да скъса съвсем с миналото си, когато е вършил жестокости в малка балканска държава. Попаднал е под прицела на международната компания P.S., която под прикритието на специализирани услуги в областта на сигурността всъщност налага правосъдие там, където законите са се провалили. Един от най-добрите агенти на фирмата е Майкъл, прекарал невинен дълги години в затвора, който е готов на всичко, за да получи отмъщението си. И сега лети към Сан Матадор, за да намери човека, който го е вкарал зад решетките. Миналото не е погребано. И някой трябва да плати за него.

 

„Ангелски данък“ на Ирен Леви: Едно невъзможно обичане с дъх на Сицилия