„Хора“ на Катерина Хапсали

Изчетох на един дъх и „Гръцко кафе“, и „Сливовиц“, предишните й книги. Направих го и с новата, която е сборник с разкази. Към подобен тип книги винаги подхождам скептично. Е, скептицизмът ми се събра в един дъх, защото не усетих кога и колко бързо преминах през историите и героите в тази книга. Шарени, автентични, почти реални... с напълно реалните си стремежи за любов, с болезнените си бягства от болката, с тишината, в която неистово искат да крещят. Защото „може би затова крещим толкова силно в интернет – за да възвърнем изгубения си глас и да се чуем над безопасната тиня.“

Има още...