ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Из “Човекът - социално животно” от Елиът Арансън

Из “Човекът - социално животно” от Елиът Арансън

Чувството на безпомощност и безсилие, което остава у потиснатите хора, неизбежно принизява самооценката им, като този процес започва още от ранно детство. Преди много години Кенет и Мейми Кларк показват, че чернокожи деца — някои от които са били само на три години — вече са били убедени, че не е добре да си чернокож; те не искали да играят с черни кукли, тъй като намирали белите кукли по-хубави и изобщо ги оценявали по-високо. Този експеримент посочва, че „отделните, но равностойни” образователни системи никога не са равностойни, тъй като внушават на детето от малцинството, че е отделено, защото нещо в него не е наред. Експериментът е изиграл важна роля за решението на Върховния съд на САЩ (Браун срещу Министерството на образованието), което обяви училищата за цветнокожи деца за противоконституционни.

Това принизяване на самооценката не се среща само сред цветнокожите хора, а засяга и други потиснати групи. В изследване, което е подобно на експеримента, проведен от Кенет и Мейми Кларк, Филип Голдбърг доказва, че жените са научени да се считат за по-нискостоящи в интелектуално отношение от мъжете. В един от своите експерименти Голдбърг моли известен брой студентки да прочетат няколко научни статии и да ги степенуват по компетентност на автора, стил и прочее. На някои от студентките се обявява, че определени статии са писани от мъже (например Джон Т. Маккей); на останалите участнички се казва, че същите статии са писани от жени (например Джоун Т. Маккей). Студентките дават много по-високи оценки на статиите, писани от мъже, отколкото на статиите, писани от жени. Същият резултат е бил наблюдаван и когато статиите са третирали проблеми, за които обикновено се смята, че са от компетенцията на жените, като началното образование и диетологията. С други думи, тези жени са се „научили да си стоят на мястото” — те считат, че написаните от жени статии по принцип са по-слаби от статиите, написани от мъже, също както чернокожите деца са се научили да оценяват черните кукли по-ниско от белите. Това е наследството на общество, пълно с предразсъдъци.

Социалните психолози дават различни определения на “предразсъдък”. От практическа гледна точка предразсъдъците са положителни и отрицателни; аз мога да имам предубеждение към модерните художници или предразположение към тях. Това означава, че още преди да съм се запознал със Сам Цапача (за когото са ми казали, че е модерен художник), ще бъда склонен да го харесвам или да не го харесвам и ще очаквам да открия у него определени черти. Така, ако свързвам понятието „модерен художник” с известна женственост, а в стаята наперено влезе Сам Цапача, досущ приличащ на среден защитник от професионален футболен отбор, ще бъда поразен и изпълнен с недоверие. Тези очаквания се наричат „стереотипи”. Думата „стереотип”, както и думата „предразсъдък”, има отрицателна окраска. Тя се отнася за прекаленото обобщаване — приписването на еднакви особености на всеки индивид, принадлежащ към дадена група, без оглед на действителните различия сред членовете на тази група. Така да се вярва, че цветнокожите хора имат вродено чувство за ритъм или евреите са материалисти, означава да се приема, че практически всички чернокожи усещат ритъма или всички евреи се стремят да натрупат богатство.

Създаването на стереотипи обаче не е непременно преднамерен акт на оскърбление: често това е само един начин да се опрости представата ни за света и всички ние го правим до известна степен. Когато чуем думите „ирландски пастор”, „нюйоркски шофьор на такси” или „италиански бръснар”, в съзнанието на повечето от нас изниква специфичен образ. Когато стереотипът се основава на опита и в общи черти е правилен, той представлява опростен метод за възприемане на света, който улеснява адаптацията. От друга страна, ако затваря очите ни за индивидуалните различия в рамките на дадена група от хора, той затруднява адаптацията и крие потенциална заплаха. Освен това повечето стереотипи не се основават на общовалиден опит, а почиват на слухове или образи, създадени от средствата за масова информация, или пък се изграждат в съзнанието ни като средства за оправдаване на нашите собствени предразсъдъци и жестокост. Също като в примера със „самоизпълняващото се пророчество”, за който говорихме по-рано, за нас е удобно да смятаме чернокожите за глупави, ако това оправдава факта, че ги лишаваме от образование: удобно е да смятаме, че жените са биологично предразположени към досадните домакински задължения, ако желаем да ги държим „вързани” за прахосмукачката.

Един от факторите, определящ предразсъдъка у човека, е потребността от оправдаване на собственото поведение.

ПРИЧИНИ ЗА ПРЕДРАЗСЪДЪКА
Както се убедихме, един от факторите, определящ предразсъдъка у човека, е потребността от оправдаване на собственото поведение. В предишните две глави например видяхме, че ако сме проявили жестокост към някой човек или група от хора, ние подценяваме този човек или група, за да оправдаем собствената си жестокост. Ако можем да убедим самите себе си, че хората от дадена група са недостойни, непълноценни, глупави или неморални, това ще ни помогне да не се чувстваме неморални, ако ги поробим, лишим от достъпа до добри училища или убием. След това можем да продължим да ходим на черква и се чувстваме добри християни, защото този, на когото сме причинили зло, не е човек като нас. Разбира се, освен потребността за оправдаване на собственото поведение хората имат и други потребности. Например потребността от висок социален статус и от власт. Така на индивид, който стои ниско в социално-икономическата йерархия, може да е потребно присъствието на потиснато малцинство, за да има над кого да изпитва чувство на превъзходство.

В няколко изследвания е показано, че степента на предубеденост на даден човек успешно може да се предвиди, ако е известно дали общественото му положение е, или не е ниско или се понижава. Независимо дали е налице предубеждение към чернокожите или към евреите, ако социалният статус на един човек е нисък или се понижава, той обикновено е по-силно предубеден от човек, чието обществено положение е високо или се повишава. Установено е, че хора, който се намират на най-ниското стъпало или близо до него по отношение на образование, доходи и служебно положение, не само изпитват най-голяма антипатия към чернокожите, но са най-склонни да прибягват към насилие, за да не позволят да се премахне сегрегацията в училищата. Тези открития повдигат някои интересни въпроси. Дали хората, които се намират ниско в социално-икономическата и образователната йерархия, са по-силно предубедени, защото: 1) имат потребност от някого, над когото да чувстват превъзходство, 2) най-силно усещат съперничеството за работни места от страна на членове от малцинствата, 3) са по-силно фрустрирани от повечето хора и поради това са по-агресивни или 4) недостатъчното им образование увеличава вероятността те да възприемат прекалено опростен, стереотипен възглед за света? Трудно е да се разграничат тези променливи, но изглежда, че всяко от тези явления спомага за появата на предразсъдъка. Трябва ясно да се подчертае, че няма една единствена причина за предразсъдъка — той се обуславя от голям брой фактори.