Душата няма нищо общо с егото. Тя е тясно свързана със съдбата, а нейните обрати винаги противоречат на очакванията и често на желанията на егото. Дори идеята на Юнг за Аза, прецизно дефиниран като смесица между съзнателно разбиране и неосъзнати внушения, е все още много лична и твърде човешка за разлика от идеята за душата. Душата е извор на онова, което сме, и въпреки това е отвъд нашите способности да я създаваме или контролираме. Можем да развиваме душата, да й се наслаждаваме, да се грижим за нея и да участваме в делата й, но не сме в състояние да я мамим, ръководим или оформяме според желанията на властното его.
"Не съм сигурен в нищо друго, освен в светостта на нелепостта на Сърцето и в правдивостта на Въображението."
Джон Кийтс
Грижата за душата е продължителен процес, който предполага не толкова поправяне на някакъв съществен недостатък, колкото внимание както към големите решения и промени, така и към малките детайли от ежедневието.
Затова първото, което трябва да кажем за грижата за душата, е, че тя преди всичко не е метод за решаване на проблемите. Целта й е не да направи живота безпроблемен, а да внесе в обикновения живот онази дълбочина и стойност, които идват с душевността. В известен смисъл тя е много по-голямо предизвикателство от психотерапията, защото е свързана с култивирането на силно изразителен и изпълнен със смисъл живот у дома и в обществото. Тя е предизвикателство и защото изисква въображение от всеки от нас.
Грижата за душата започва със съблюдаване на начините, чрез които душата действа и изразява себе си. Не можем да се грижим за душата, ако не познаваме тези начини. "Съблюдаване" е дума, свързана с ритуала и религията. Тя означава наблюдение, но също и спазване, почитане и честване на празник. Частицата "-sеry-" първоначално се е отнасяла до грижите на пастира за стадото. Наблюдавайки душата, ние гледаме нейното стадо и полята, из които то се скита и пасе - най-новата страст, завладяващата мечта, тревогата.[[quote:0]]Когато хората наблюдават начините, по които душата изразява себе си, те не обедняват, а по-скоро се обогатяват. Връщат си онова, което им се полага по право - същото, което са мислели за толкова ужасно, че са искали да го отстранят и захвърлят. Когато се обърнете към душата с открито съзнание, вие започвате да съзирате посланията, скрити в болестта, съветите, залегнали в разкаянието и в други неприятни чувства, и необходимите промени, изисквани от депресията и тревогата.
Когато наблюдаваме делата на душата и се вслушваме в думите й, ние "вървим в крак със симптома". Изкушени сме да го компенсираме, да тръгнем в противоположна посока. Човек, който изцяло се идентифицира със зависимостта, смята, че здравето и щастието се крият в постигането на независимост. Но движението в противоположна посока е измамно. По странен начин то води човека до същия проблем, но от срещуположната страна. Стремежът към независимост поддържа това разделение. Хомеопатичният подход, който избира да върви със, а не срещу даденостите, изисква да се научим да сме зависими по задоволителен начин и да не сме така крайни при разграничаване на зависимостта от независимостта.
Съблюдаването на потребностите на душата може да бъде изключително лесно. Връщате й това, от което сте се отрекли. Живеете с това, което е, вместо с онова, което бихте искали да бъде. В своето стихотворение Ноти за една съвършена измислица поетът Уолас Стивънс е написал: "Може би истината зависи от разходка около езерото." Понякога терапията набляга на промяната така силно, че хората пренебрегват собствената си природа, измъчвани от представите за някаква идеална нормалност и съвършено здраве, които може би винаги ще останат недостижими. В своя Отговор на Папини Стивънс разглежда въпроса по-широко от позиция, която Джеймс Хилман е възприел за мото на своята психология: "По-трудно е да откриеш път през света, отколкото път извън него."[[quote:1]]Основната цел при всяка грижа, физическа или психологическа, е да бъде облекчено страданието. Но по отношение на самия симптом, съблюдаване означава на първо място внимателно вслушване и наблюдение на това, което се разкрива в страданието. Намерението да лекуваме може да ни попречи да го съзрем. Тук с правене на по-малкото постигаме повече. Съблюдаването е по-скоро хомеопатично, отколкото алопатично по своето действие поради парадоксалния начин, по който то се сближава с проблема, вместо да го превръща в свой враг. Даоизмът описва тази грижа, без да й придава героична окраска. В Лао Дъ Дзин (Гл. 64) се казва: "Той връща хората при онова, което са изгубили. Той помага на десетте хиляди неща да открият своята собствена природа, но се въздържа от действие." Това е идеалното описание на човек, който се грижи за душата.
Да чувстваме и да си представяме не звучи като нещо кой знае какво. Но грижата за душата се свързва с вярата, че природата лекува, че чрез пасивността може да се постигне много. Реалността следва въображението. Ако можем да си представим това, което ни се случва, когато изпаднем в някое от разнообразните спонтанни настроения и нагласи, ще можем и да разберем как да го преживеем по-леко и спокойно.
Съблюдаването има голяма сила. Ако вие например чествате Коледа, този период ще ви повлияе именно поради вашето съблюдаване. Настроението и духът на времето ще докоснат сърцето ви, а не след дълго редовното съблюдаване на традицията може би ще остави дълбок отпечатък у вас. Или ако носите ковчега на погребение, ако хвърлите шепа пръст или поръсите гроба със светена вода, вашето съблюдаване ще ви накара дълбоко да съпреживеете погребалната церемония и смъртта. Може би дълги години живо ще си спомняте този момент. Възможно е да го сънувате до края на живота си. Простите жестове, част от външната форма на живота, могат да имат голямо значение за душата.
Интересът към собствената душа изисква определено пространство за размисли и оценки. Обикновено до такава степен се идентифицираме с движенията на душата, че не сме в състояние да се отдръпнем и да ги погледнем отстрани. Дистанцията ни помага да видим динамиката между многобройните елементи, които изграждат живота на душата. Проявявайки интерес към тези явления, ние съзираме собствената си сложност. Обикновено усещаме тази сложност, когато тя ни връхлети изневиделица отвън, с многото си проблеми и с хаоса. Ако познавахме душата по-добре, може би щяхме да сме подготвени за житейските конфликти. Когато някой тревожно ми разказва за възела, който трябва да разплете, често имам чувството, че това, което той приема за невъзможна и болезнена ситуация, изискваща професионална интервенция, е просто поредната изява на сложността на човешкия живот. Повечето от нас имат малко наивна психологическа нагласа по отношение на всекидневния живот, очаквайки, че той и взаимоотношенията им ще бъдат прости. Любовта към душата изисква оценяване на нейната сложност...[[quote:2]]Ефектен "трик" при грижата за душата е да се вглеждаме със специално внимание и откритост в това, което индивидът отхвърля, а после да говорим в полза на отхвърления елемент. При мъжа, за когото разказах, юношеското чувство се приемаше за проблем. Опитах се да видя стойността в този "проблем", без да споделям същата неприязън. Всички сме склонни да делим преживяното на две части, обикновено на Добра и на лоша част. Но това разделяне може да крие в себе си доста подозрителни моменти. Възможно е никога да не сме се замисляли за стойността в някои неща, които отхвърляме. Или може би, заклеймявайки определени преживявания като негативни, ние защитаваме себе си от някакви непознати страхове. Всички сме изпълнени с нагласи и идеи, които са се промъкнали у нас без знанието ни. Много от душата може да бъде изгубено при подобно разделяне, затова е възможно грижата за душата да бъде осъществена просто чрез възстановяване на този отхвърлен материал.
Това, за което говоря, е една разновидност на теорията на Юнг за сянката. Според Юнг има два типа сенки: едната е изградена от житейските възможности, които отхвърляме поради избора, който правим. Например човекът, който избираме да бъдем, автоматично създава своя тъмен двойник - човека, който избираме да не бъдем. Тази компенсаторна сянка е различна у всеки. За някои хора сексът и парите са застрашителни сенки, докато за други те са просто част от живота. Моралната чистота и отговорният живот за някои може да са страни на сянката. Юнг е вярвал също, че има една абсолютна сянка, която не зависи от нашия житейски избор и от навиците ни. С други думи, в света и в човешкото сърце има зло. Ако не го признаваме, значи имаме наивна нагласа, която би могла да ни навлече беди. Юнг е смятал, че за душата е полезно да се примири и с двата типа сянка, като в този процес загуби част от наивната си невинност.
Основната разлика между грижата и лечението е в това, че лечението предполага край на проблемите. Ако сте излекувани, повече няма да се тревожите за онова, което ви е измъчвало. Но грижата носи внушението за непрестанно внимание. То няма край. Възможно е конфликтите никога да не бъдат напълно разрешени. Характерът ви никога няма да се промени радикално, въпреки че би могъл да премине през някои интересни трансформации. Възможно е проблемите да упорстват и никога да не изчезнат, въпреки че остротата им, разбира се, може да се измени.
Бихме могли да запълним времето си с вглеждане и вслушване, тъй като по този начин постепенно се разкриват дълбоките мистерии, скрити в ежедневния хаос. Проблемите и препятствията ни дават шанс за размисъл, който без тях би бил заличен от гладката рутина на живота. Когато спрем, за да се замислим, какво се случва с нас и от какво сме съставени, душата ферментира, ако мога да използвам терминологията на алхимията. Настъпва промяна, но тя не се осъществява по определен план или в резултат от преднамерена интервенция. [[more]]Ако се грижите за душата достатъчно внимателно с развито и устойчиво въображение, промените настъпват, без да ги усетите, докато този процес приключи и те заемат трайно своето място. При грижата за душата се съобразяваме с парадокса, според който силното и целенасочено преследване на промяната всъщност може да попречи на съществената трансформация.
