ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Афиши в огледалото“ – когато става дума за любов

"Афиши в огледалото“ – когато става дума за любов
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Ако досега не сте чели Радостина А. Ангелова, бързо поправете тази грешка.

Аз самата съжалявам, че едва сега стигнах до „Афиши в огледалото“, която съм купувала преди повече от година. Съжалявам, че не съм си доставила удоволствието от този текст по-рано. Много харесвам автори, които имат изтънчен стил и умеят да разкажат и най-обикновената история като вълнуваща приказка. Харесвам и такива, които не пишат на всяка цена, а търсят най-пленителната история. Ценя тези, които щателно проучват, докато намерят стотици факти, от които дори да използват само десет в текста, те да са всичките на място. И най-вече се възхищавам на тези, които са пропити с такъв талант, че ти се потапяш в света, който за създали, и забравяш, че не е истински. Радостина Ангелова (дали по чудо или пък с много труд) влиза във всички тези категории и ни кара да се влюбим в думите й.

И като стана дума за любов… „Афиши в огледалото“ е роман за различните нюанси и форми на любовта – любовта към мъж, към театъра, към изкуството, към живота… Това е книга за обичта към самите нас, за откриването на собствения път и за вярата, че талантът ни може да ни отведе до всички брегове, които пожелаем.

Романът напомня по структура „Парижкият апартамент“ от Мишел Гейбъл, който съживява историята на една забележителна жена от Бел Епок – Март дьо Флориан, и търси тайните на Париж от миналото.

„Афиши в огледалото“ пък ни води в миналото на София и ни среща с една забележителна българска актриса – Роза Попова. Искрено мога да кажа, че „Афиши в огледалото“ надминава във всяко едно отношение „Парижкият апартамент“, а Роза Попова се оказва много по-вдъхновяваща от Март дьо Флориан.

Признавам си, че не знаех нищо за тази българска актриса и останах поразена колко дейна и отдадена на многобройните си таланти е била: актриса, режисьор, преводач, драматург, преподавател, писател, критик, милосърдна сестра…

Всъщност сякаш по безкрайността на талантите си самата авторка Радостина Ангелова напомня Роза Попова. Тя е преподавател, доктор на техническите науки, поетеса с множество награди, увлекателен писател. Може би именно защото разбира Роза Попова, тя успява да ни предаде огромната и всепоглъщаща любов на тази жена към театъра – нейният най-верен спътник.

Радостина Ангелова не просто пише блестящ роман, тя извършва прекрасен жест от човек на изкуството към друг човек на изкуството… съживява Роза Попова за съвременните читатели. Една актриса, сравнявана в миналото със Сара Бернар, отдала целия си живот на изкуството и забравена от времето. Колко жестоко е,

Бела много трудно определя себе си чрез прилагателни, хобита или факти, които би трябвало да разкриват същността й. Достатъчно променлива е, че да изненада дори себе си и в същото време достатъчно постоянна, че да не се отказва от нещата, които истински обича. А истински обича да чете, да посещава непознати места, да се запознава с нови хора, да пие чай, да се събужда в слънчеви стаи, да гледа хор...