Неделен книжен клуб

"Афиши в огледалото“ – когато става дума за любов

Роман за любовта към мъж, към театъра, към изкуството, към живота

"Афиши в огледалото“ – когато става дума за любов

Ако досега не сте чели Радостина А. Ангелова, бързо поправете тази грешка.

Аз самата съжалявам, че едва сега стигнах до „Афиши в огледалото“, която съм купувала преди повече от година. Съжалявам, че не съм си доставила удоволствието от този текст по-рано. Много харесвам автори, които имат изтънчен стил и умеят да разкажат и най-обикновената история като вълнуваща приказка. Харесвам и такива, които не пишат на всяка цена, а търсят най-пленителната история. Ценя тези, които щателно проучват, докато намерят стотици факти, от които дори да използват само десет в текста, те да са всичките на място. И най-вече се възхищавам на тези, които са пропити с такъв талант, че ти се потапяш в света, който за създали, и забравяш, че не е истински. Радостина Ангелова (дали по чудо или пък с много труд) влиза във всички тези категории и ни кара да се влюбим в думите й.

И като стана дума за любов… „Афиши в огледалото“ е роман за различните нюанси и форми на любовта – любовта към мъж, към театъра, към изкуството, към живота… Това е книга за обичта към самите нас, за откриването на собствения път и за вярата, че талантът ни може да ни отведе до всички брегове, които пожелаем.

Романът напомня по структура „Парижкият апартамент“ от Мишел Гейбъл, който съживява историята на една забележителна жена от Бел Епок – Март дьо Флориан, и търси тайните на Париж от миналото.

„Афиши в огледалото“ пък ни води в миналото на София и ни среща с една забележителна българска актриса – Роза Попова. Искрено мога да кажа, че „Афиши в огледалото“ надминава във всяко едно отношение „Парижкият апартамент“, а Роза Попова се оказва много по-вдъхновяваща от Март дьо Флориан.

Признавам си, че не знаех нищо за тази българска актриса и останах поразена колко дейна и отдадена на многобройните си таланти е била: актриса, режисьор, преводач, драматург, преподавател, писател, критик, милосърдна сестра…

Всъщност сякаш по безкрайността на талантите си самата авторка Радостина Ангелова напомня Роза Попова. Тя е преподавател, доктор на техническите науки, поетеса с множество награди, увлекателен писател. Може би именно защото разбира Роза Попова, тя успява да ни предаде огромната и всепоглъщаща любов на тази жена към театъра – нейният най-верен спътник.

Радостина Ангелова не просто пише блестящ роман, тя извършва прекрасен жест от човек на изкуството към друг човек на изкуството… съживява Роза Попова за съвременните читатели. Една актриса, сравнявана в миналото със Сара Бернар, отдала целия си живот на изкуството и забравена от времето. Колко жестоко е,


че историята й е била избледняла, но колко възхитително, че Радостина Ангелова намира мастило, с която да я изпише отново.

Защото такива жени, заслужават да живеят в съзнанието ни. Жени, родени в съвсем различни години, но толкова будни, модерни, независими и смели… каквито би трябвало да се стремим да бъдем и ние днес.

И въпреки че „Афиши в огледалото“ няма претенциите да е документално достоверна, авторката е направило сериозно проучване, за да пресъздаде в детайли миналото на нашата столица и ни среща с много действителни личности, предава ни автентични стихове и откъси от рецензии. Преплита умело реални събития с измислени сюжети, за да ни пренесе в София от началото на XX век.

Всъщност в книгата има две истории – на Роза Попова и на младата пианистка Розалия, които се преплитат и допълват – и двете, наситени с изкуство, драма и любов. Действието прескача ту в миналото, ту в настоящето, за да ни срещне с две талантливи жени, които се опитват сами да прокарват пътя си и да живеят в съзвучие със собствено си сърце.

Сред думите ще откриете и един трети силен женски персонаж – този на София. Така познатият ни град сякаш се преобразява в изискана дама, когато действието ни връща в миналото, и се разкрива пред нас по-красив отколкото сме го виждали някога. С носталгия мога да кажа, че ми иска да се пренеса в онова романтично минало и да си остана там.

 

Захари Карабашлиев: Щастието е голямо изпитание