Горещо и прашно безвремие, лозя на припек, тайнствени и прекрасни жени в черно, високи и темпераментни мъже на честта, преждевременно пораснали деца, празници и погребения – Сицилия, каквато сме я виждали във филмите на Джузепе Торнаторе и рекламите на Долче и Габана, присъства с цялата си красота в книгата „Акабадора“ на Микела Мурджа.  

В годините след войната в Сицилия има обичай богатите бездетни жени да отглеждат деца от бедни семейства, ставайки техни „духовни“ майки. Така богатата шивачка Бонария  осиновява малката Мария и става нейна майка в най-истинския смисъл на думата. Двете се изправят заедно пред  вечните въпроси за живота и смъртта, за това къде е границата на вярата, какво е любовта и коя е истинската майка  - дали е онази, която ни дава живот ; онази, която ни помага и учи в първите години от живота ни; онази, която ни подкрепя и защитава като възрастни; онази, която ни разбира дори когато никой друг не ни разбира… или онази, която ни изпраща в отвъдното – последната майка, която виждаме в живота си – Акабадората.  

Една изцяло женска книга, написана с много любов и разбиране (посветена „На майка ми. И двете“), без да отговаря на въпросите за правилното и вярното, така че вътрешното усещане на читателя да му подскаже коя страна да избере. Всъщност, трябва ли изобщо в тези случаи да имаме определено мнение или просто всяка жена, както тези в книгата, може да намери в себе си собствен, уникален начин и сили да бъде майка и закрилница на всички хора, които обича в живота си, до самия край… Магическа книга за женската сила, препоръчвам ви я.