Неделен книжен клуб

Алекзандър Маккол Смит и "Очарователните странности на другите"

Неделен книжен клуб

Алекзандър Маккол Смит и "Очарователните странности на другите"

Това, което направи "Очарователните странности на другите" на Алекзандър Маккол Смит различна (освен сюжета), е, че този път не само четях, но и се разхождах в любимия на героинята Изабел Далхаузи – Единбург. Затвърждавах наученото от туристическите обиколки. Как иначе щях да запомня, че името на известния клан Макгрегър е било забранено, че мултибрандовият магазин, на последният етаж на който си пил кафе, се смята за "Хародс на Севера", както и още много подобни дребни детайли, които обикновено се губят в канавата на общата история.

Вероятно нямаше толкова картинно да си представя драмата на един кандидатите, който Изабел проучва, ако не бях видяла мъгливото очарование и страховитост на Гленкоу и просто щях да се движа по пресекливата линия на разказа, оплитайки се в причудливите мисловни отплесвания на главната героиня. От тях на читателя понякога му натежава, защото е трудно да се повярва, че по-света има толкова перфектни и добри хора като нея, независимо от благоприятно стеклия й се живот.

С други думи, "Очарователните странности на другите" беше едно повече от чаровно допълнение към преживяването – кратко пътуване в Шотландия.

За благодарността като загубено умение