ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Алис Мънро – една женска нобелова награда

Алис Мънро – една женска нобелова награда

За първи път чух името на Алис Мънро преди няколко седмици, когато й бе присъдена Нобеловата награда за литература. След това разбрах, че моята неинформираност не е необичайна – тази канадска писателка е сравнително слабо популярна и превеждана извън родината си и САЩ.

Известно е, че мотивите за връчване на най-голямата награда за литература в света отдавна не са само литературни. Ако приемем, че някога са били такива. Нобеловият комитет спазва сложни и трудно предсказуеми правила за избор като редува държавите, континентите и пола на наградените. Така за Мънро се знае, че с нейната награда се отдава почит не само на Канада, но и на активните жени и особено на тези, които остават дейни до преклонна възраст – самата Мънро е на 82 години.Любопитна да разбера какво пише Алис Мънро, си купих една от книгите й с разкази – тя е известна именно с разказите си. Попаднах на сборника „Бягство“ или "Runaway". Не зная дали е случайно, но в този сборник са събрани напълно женски истории и са толкова хубави, че „женската“ нобелова награда веднага придоби смисъл за мен.

Героините на Мънро са обикновени жени, които живеят в Канада в наше време – или последните няколко десетилетия. Те са еманципирани, но не са смели. А промяната изисква много повече смелост, отколкото си мислим понякога. Жените в разказите на Мънро се опитват да се променят, но рядко успяват, оплетени в рутината на своите бракове, връзки или любови, към които се връщат отново и отново. И понеже знам, че в живота, уви, наистина става така, не мога да се сърдя на авторката, че не е украсила литературата с хепи енд. Историите са разказани красиво и семпло, така че създават почти визуално присъствие. Някои от героините ми станаха толкова близки, че ми се искаше да говоря с тях и да им подам ръка.

Надявам се скоро да четем Алис Мънро на български и да добавим още една писателка в списъка си с любими автори.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...