Независимо кога и с какво Амели Нотомб ви е спечелила като читател, със сигурност знаете за нейната „японска” история. Двете книги, посветени на живота й в Япония – „Изумление и трепет” и „Нито Ева, нито Адам”, са сред най-награждаваните й произведения и, лично за мен, сред най-любимите. [[more]] Последната книга на Амели, поне от издадените в България, разказва за завръщането й в Япония, в страната на нейното детство и на първата й любов. Това отчасти обяснява заглавието. В Япония има само една дума за носталгия – „натсукаши”, и тя означава щастлива носталгия. Това е моментът, в който споменът се връща в паметта и я изпълва с блаженство. Амели не е достатъчно японка, за да премине през това изпитание безболезнено и с радост, така че в пътуването й се смесват тъгата и радостта, които са познати за всеки, върнал се по стъпките на детството си в която и да е географски отдалечена точка.
Приятна смесица от любопитни истории за Япония и японците и за самата Амели, свързана емоционално с този свят, това е една типично нейна книжка – малка, симпатична и с разхвърляни тук-там сентенции, които веднага могат да се сложат за фейсбук статуси. Аз лично много искам Амели да се върне и в Китай. Чакам следващата й книжка, както всяка година.
