ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Ангелски данък“ на Ирен Леви: Едно невъзможно обичане с дъх на Сицилия

„Ангелски данък“ на Ирен Леви: Едно невъзможно обичане с дъх на Сицилия

Снимка: Авторът

Отдавна не ми се беше случвало да не заспя, докато не дочакам финала на една книга, докато не попия всяка дума от нея, докато не се убедя, че няма повече. С „Ангелски данък“, новата книга на Ирен Леви (издателство Enthusiast), обаче ми се случи. Толкова много се припознах в главната героиня София, че нямах търпение да видя докъде ще я отведе онази болезнена смес от най-тежката загуба, разбитото сърце и невъзможната любов, която ние, част от 30-годишните, крием в сенките под очите си, оставяме на дъното на чаши с вино и именно заради нея саморазрушително се впускаме в приключения, за които от самото начало знаем, че ще бъдат опустошителни на финала. От загубата на майка й, която през погледа на малката Софи, е още по-смазваща, през онова усещане, когато той „беше изтрил блясъка в очите ми и сега го търсеше другаде“, до непосилната любов, в която „обикаляше душата ми отвън, след като я беше обиколи отвътре“, имаше какво да крие София. От какво да бяга.

А когато си изгубил всичко и всички, дори и себе си, бягството от дома е първото възможно решение... за спасение. Особено когато това бягство може да те отведе в приказна Сицилия сред аромата на ободряващо кафе и омайващо пенливо вино. Затова и София, заедно с багажа на цялото си минало, заминава за Италия, за да се озове в красивото имение на Моника и Микеле. Идеалната двойка на пръв поглед си има всичко – и любов, и безвремие, и споделеност. Липсва им само шумен детски смях, който да се носи около бялото легло с балдахин в двора. И София се настанява в тяхната реална приказка, за да им даде това, което най-много им липсва, за да бъдат истински щастливи – дете.

Само че животът има други планове за тях. Защото всички искаме да бъдем ангели, а все демони крием в себе си. Демони, които крадат чужди животи, чужди любови, но също като ангелите просто искат да бъдат обичани. И вместо необлечена рокля, от другата страна на леглото искат да има някой, когото и те да обичат. Но... невъзможно е обичането понякога, непосилно и дори излишно. Както София си мисли: „Любовна ли беше нашата история, след като в нея именно любовта беше излишното?“ Но май невъзможна обичаме да ни е любовта, и обичането, и сърцето така невъзможно на обича, да бие невъзможно развълнувано.

Сякаш онова, което не можем да имаме, ни прави най-щастливи и нещастни едновременно.

Но от друга страна, няма как да знаем кой ще открадне сърцето ни. Иначе нямаше да се влюбваме. Безнадеждно да се влюбваме. Като виното, което завинаги ще остане в една стара винарна под земята, завинаги неотворено. Любовта обаче може да бъде и пречистваща, да ни отвежда в Рим, да ни връща в София и да ни накара да намерим своя нов път някъде между тях, между миналото и бъдещето. Там, където имаме само себе си и трябва да се намерим отново, защото понякога това е единственото ни спасение. Дали София намира своето, дали ще се наложи да плати своя „ангелски данък“ и колко неведоми могат да бъдат пътищата на сърцето ни, ще ви оставя да разбере сами. След финала. След думите. След София.

 

5 невероятни книги, които ни оставиха без дъх

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...