Отдавна не ми се беше случвало да не заспя, докато не дочакам финала на една книга, докато не попия всяка дума от нея, докато не се убедя, че няма повече. С „Ангелски данък“, новата книга на Ирен Леви (издателство Enthusiast), обаче ми се случи. Толкова много се припознах в главната героиня София, че нямах търпение да видя докъде ще я отведе онази болезнена смес от най-тежката загуба, разбитото сърце и невъзможната любов, която ние, част от 30-годишните, крием в сенките под очите си, оставяме на дъното на чаши с вино и именно заради нея саморазрушително се впускаме в приключения, за които от самото начало знаем, че ще бъдат опустошителни на финала. От загубата на майка й, която през погледа на малката Софи, е още по-смазваща, през онова усещане, когато той „беше изтрил блясъка в очите ми и сега го търсеше другаде“, до непосилната любов, в която „обикаляше душата ми отвън, след като я беше обиколил отвътре“, имаше какво да крие София. От какво да бяга.
А когато си изгубил всичко и всички, дори и себе си, бягството от дома е първото възможно решение... за спасение. Особено когато това бягство може да те отведе в приказна Сицилия сред аромата на ободряващо кафе и омайващо пенливо вино. Затова и София, заедно с багажа на цялото си минало, заминава за Италия, за да се озове в красивото имение на Моника и Микеле. Идеалната двойка на пръв поглед си има всичко – и любов, и безвремие, и споделеност. Липсва им само шумен детски смях, който да се носи около бялото легло с балдахин в двора. И София се настанява в тяхната реална приказка, за да им даде това, което най-много им липсва, за да бъдат истински щастливи – дете.
Само че животът има други планове за тях. Защото всички искаме да бъдем ангели, а все демони крием в себе си. Демони, които крадат чужди животи, чужди любови, но също като ангелите просто искат да бъдат обичани. И вместо необлечена рокля, от другата страна на леглото искат да има някой, когото и те да обичат. Но... невъзможно е обичането понякога, непосилно и дори излишно. Както София си мисли: „Любовна ли беше нашата история, след като в нея именно любовта беше излишното?“ Но май невъзможна обичаме да ни е любовта, и обичането, и сърцето така невъзможно на обича, да бие невъзможно развълнувано.
Сякаш онова, което не можем да имаме, ни прави най-щастливи и нещастни едновременно.
Но от друга страна, няма как да знаем кой ще открадне сърцето ни. Иначе нямаше да се влюбваме. Безнадеждно да се влюбваме. Като виното, което завинаги ще остане в една стара винарна под земята, завинаги неотворено. Любовта обаче може да бъде и пречистваща, да ни отвежда в Рим, да ни връща в София и да ни накара да намерим своя нов път някъде между тях, между миналото и бъдещето. Там, където имаме само себе си и трябва да се намерим отново, защото понякога това е единственото ни спасение. Дали София намира своето, дали ще се наложи да плати своя „ангелски данък“ и колко неведоми могат да бъдат пътищата на сърцето ни, ще ви оставя да разберете сами. След финала. След думите. След София.
5 невероятни книги, които ни оставиха без дъх
