Нийл Деграс Тайсън е един от най-известните съвременни астрофизици. В момента е директор на планетариума „Хейдън“ и научен сътрудник в катедрата по астрофизика в Американския музей по естествена история. Популярен е с множеството си книги и телевизионни предавания, целящи да представят една трудна наука като астрофизиката в достъпен вариант за средностатическия човек.
„Астрофизика за заети хора“ е едно от най-прекрасните му произведения, защото в него, чрез кратки есета, авторът разкрива някои от най-големите тайни на Вселената и задава въпроси като „Каква e природата на пространството и времето?“, „Докъде e стигнала науката в изучаването на Вселената и мястото ни в нея?“. [[quote:0]] Тайсън сам подчертава: „Ако сте прекалено заети, за да изучавате посредством уроци, учебници или документални филми, и все пак търсите кратко, но смислено въведение в тази област, аз ви предлагам „Астрофизика за заети хора“. В тази тънка книжка ще се запознаете с всички главни идеи и открития, движещи съвременното ни разбиране на Вселената. Ако съм успял, вие ще сте придобили добра обща култура в моята област и дори може да ви се прииска още.“
Най-ценно е невероятното въображение на автора, който обяснява сложни процеси с неповторими метафори. Той нарича кварките „своенравни твари“, които „си грабнали танцови партньори, създавайки трайно ново семейство от тежки частици“, а Слънцето – „една невзрачна звезда, родила се в един невзрачен регион, в една невзрачна галактика“. Вселената пък описва като „кипящ бульон от кварки, лептони и техните антиматериални събратя, плюс бозони“.
Но ако оставим тези оригинални похвати настрана, осъзнаваме, че авторът уж на шега, уж като забавление, всъщност ни разкрива някои от най-големите тайни на Вселената и ни образова по основните въпроси в науката астрофизика днес.
Той говори за всичко – от Големия взрив до черните дупки, от кварките до квантовата механика и от търсенето на планети до търсенето на живот в безкрая на Космоса. [[more]] Тайсън все пак допълва: „Вселената не е длъжна да бъде разбираема за нас“, и обяснява, че невежеството е естествено състояние на всеки изследващ ум. Той споделя всякакви въпроси, с които са се обръщали към него: „Ами ако вселената винаги я е имало, в състояние или вид, които все още ни предстои да установим – например като мултивселена, която постоянно ражда вселени?“, „Или ако вселената просто се е появила от нищото?“, „Или ако всичко, което познаваме и обичаме, е само компютърна симулация, създадена за развлечение на свръхинтелигентен извънземен?“...
„Астрофизика за заети хора“ е прекрасно четиво за лаиците, за учените, за любопитните, за романтиците, за онези, които никога не пропускат вечер да вдигнат поглед и да се вгледат в звездите. Това не е просто труд на голям учен, а любовно обяснение на един запленен от космоса човек.
