Неделен книжен клуб

„Аз, Зара“, Францобел

Въпреки любопитните си герои и отделни остроумни реплики и монолози, като цяло пиесите са неясни, объркани и вулгарни, особено първата.

„Аз, Зара“, Францобел

Галин Стоев казва в едно свое интервю, което четох наскоро, че текстът на една пиеса е само първата съставна част на театралното преживяване, към което се прибавя както интерпретацията на постановчика, така и изпълнението на актьорите. Докато четях трите пиеси на Францобел, включени в книгата „Аз, Зара“, непрекъснато се сещах за тези думи на режисьора и си мислех дали това е причината текстът пред мен да остава чужд и неизразителен въпреки своята ексцентричност.

На пръв поглед трите пиеси в книгата имат предпоставките да са много интересни – първата разказва за семейството на императора Франц Йосиф, императрица Сиси и техния син и престолонаследник Рудолф, втората е за Берта Папенхайм, знаменита пациентка на доктор Фройд и една от първите жени, диагностицирана с хистерия, а третата е за Зара Леандер, звезда на киното и кабарето в Третия райх, любовница на Гьобелс и съветска шпионка.[[more]]Въпреки любопитните си герои и отделни остроумни реплики и монолози, като цяло пиесите са неясни, объркани и вулгарни, особено първата. Вероятно поставени на сцена, те изглеждат по друг начин, но честно казано, не бих се изкушила да ги гледам. В някаква степен ми беше любопитно да видя как изглежда съвременният австрийски театър, представен чрез текстовете на Францобел – популярен драматург в родината си и извън нея, но не съм впечатлена. Историческият нихилизъм и мизогинията изобщо не ми изглеждат привлекателни като теми в изкуството.