Ненадейно на небето –
в тази съща нощ, огряла
чудната звезда – комета,
хубава, лъчисто – бяла.
И оставили книжата
учените влъхви стари,
и на път подир звездата
тръгнали със скъпи дари.
И звездата чудно бяла,
както Господ Бог й казал –
без и денем да залязва,
над една кошара спряла.
Влезли вътре мъдреците,
и сред агънцата бели,
с ореол над къдриците,
малкия Христос видели...
