ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

“Баба Яга снесла яйце”, Дубравка Угрешич

“Баба Яга снесла яйце”, Дубравка Угрешич

Хърватската писателка Дубравка Угрешич е една от участниците в мащабния литературен проект “Митовете” на шотландското издателство “Кенънгейт”, в който писатели от цял свят дават своя интерпретация на класическите фолклорни предания. Идеята е заглавията да стигнат до сто на брой и сред поканените и участващите има имена като Маргарет Атууд, Дона Тарт, Виктор Пелевин...

Родена през 1949 г. в Хърватско (тогава част от Социалистическа федеративна република Югославия) с баща хърватин и майка българка от Бургас, писателката е една от така наречените през 1992 г. в родината си “вещици”, които в конфликта между сърби и хървати опитват да не заемат страна. Тя избира доброволното “изгнание”. Понастоящем живее в Амстердам, макар и често да се завръща в Загреб.

Събраните различни представители на балканската ни душевност и “вълшебните” обрати ме караха да се кискам на колоритния ни начин за общуване.
Романът “Баба Яга снесла яйце” бе първата ми среща с Дубравка Угрешич – нелек личен избор между познатия и обичан Давид Албахари и любопитството към новата книга, част от споменатият вече проект. Накрая всичко се избистри в прехласнато очарование и нежелание страниците на книгата да свършват.

Това е един от онези текстове, които те карат и да се смееш, и да се гневиш, да разпознаваш парчета от собствената си действителност, да се изненадващ от неочаквани развръзки или познание, което досега ти е убягвало, да се замисляш за страхове, които обикновено замиташ под чергата на съзнанието си.

Първата част е наречена на една от задачите, поставяни от приказната героиня на попадналите в клопката на нейната къщичка – “Отиди там – не знам къде, донеси ми онова – не знам какво”. Тя ме върна към времената, когато почти всяко семейство вманиачено миеше, лъскаше и почистваше дома си, подаваше на идващите гости терлици, жените се притесняваха какво ще си помислят за техните качества на домакини; припомни ми съпротивата на собствената ми майка срещу вещите, закупени от нас за улеснение на последните й години... Накара ме да се замисля за изгубването ни в страшните дебри на болестта на старостта – алцхаймер. Разходи ме в посткомунистическия пейзаж на бившата ни черноморска красавица Варна. Беше едно тихо и леко печално съпреживяване.

Във втората част “Питай, ала знай, всяко питане не води до добър край” за петзвездното великолепие на “уелнес”-центъра в известен курорт от още една бивша членка на “социалистическото ни семейство” изпъква конфликтът между съвременната култура, прекланяща се пред вечна младост и красота, и трите приятелки от онова чистофайническо поколение на майка ми. Имаше моменти, в които се заливах от смях в привидно уж противоречивите ситуации. Събраните по случайност или не различни представители на балканската ни душевност и “вълшебните” обрати ме караха да се кискам на колоритния ни начин за общуване. А стихотворението, изрецитирано от застарелия чешки галант Арнош Козени за утеха на най-младата от трите съвременни представителки на баба-ягиното сестринство, направо ме умили...В третата част млада българска фолклористка прави – уж за оценяващия редактор – един обзор доколко текстът на първите две части има нещо обща с мита за прочутата вещица, на различните й проявления и трактовки по света. Той вече ме смая с изплъзналия ми се момент за “овладяването” на злата бабичка от смелите юнаци – момента, в който, за да не бъде уловен и складиран като хранителен припас, героят изрича така познатите на хиляди млади и стари момичета думи “сложи масата да ям”. Страшна, могъща, зловеща... загубилата властта си бивша Велика майка – окарикатурена, натикана в пространството между живота и смъртта, е поставена на мястото, където са всички жени през патриархата. Място, което нашите мили момчета, свикнали с удобството на привилегията да са от “правилния” пол, все още никак не биха желали да ни позволят да напуснем.

Независимо от коя позиция и с какви очи ще четете този наистина остроумно ироничен текст, в който има и носталгия, и тъга, повярвайте, момичета, той заслужава 100 процента времето, което ще му отделите, защото наистина... най-малко знаем за онези, които обичаме и са близо до нас.

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...