ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Бъдни вечер“ – терорът на думите

„Бъдни вечер“ – терорът на думите

Black Flamingo Publishing

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Юдит е професор по философия и жена със свое мнение по проблемите на съвременния свят. Като всеки просветен и буден ум, и тя недоволства против социалното неравенство и не подбира думите си на протест и гняв. Само че съответните служби са по следите й и четат заплахите на Юдит съвсем буквално. Тя е недоволна и иска да промени света? А може би дори е направила и нещо повече? Къде е бомбата?

Днес в социалните мрежи могат да се прочетат думи на гняв и омраза много по-често, отколкото на обич и близост. Не знам дали някой се замисля как биха звучали тези думи, ако се прочетат буквално. Ако зад думите стоят действия и някой някога дойде и ни поиска сметка за това, че словесният терор е станал идентичен на реален терор и думите реално са променили света. И е време всеки да понесе последствията за онова, което е посмял да напише и обещае. Доста страшна перспектива.

Именно за това разказва пиесата на Даниел Келман „Бъдни вечер“. Героите са само двама – Юдит и Томас, човекът от тайните служби. Двамата водят странен диалог – една жена, която работи с думи и може да напише всичко, но не прави нищо, и един мъж, за когото написаното е буквално. Постепенно всеки променя гледната точка на другия и краят е доста изненадващ.

Даниел Келман е литературна звезда в немскоговорящия свят, у нас е много известен с романите си, но не е поставян на сцена. Това е голяма липса в родния театър – героите му са живи, обаятелни и абсолютно съвременни. Отделна тема е дали толкова прями и провокативни текстове могат да намерят място в репертоара на повечето театри тук, ориентирани основно към забавни и плиткоумни пиеси. За щастие, можем да четем Келман като драматург благодарение на Black Flamingo Publishing и сами да сме режисьори в ума си. Едно интересно приключение.

А ето и още едно предложение от нашия книжен клуб.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...