Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

„Бъдни вечер“ – терорът на думите

„Бъдни вечер“ – терорът на думите

Black Flamingo Publishing

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Юдит е професор по философия и жена със свое мнение по проблемите на съвременния свят. Като всеки просветен и буден ум, и тя недоволства против социалното неравенство и не подбира думите си на протест и гняв. Само че съответните служби са по следите й и четат заплахите на Юдит съвсем буквално. Тя е недоволна и иска да промени света? А може би дори е направила и нещо повече? Къде е бомбата?

Днес в социалните мрежи могат да се прочетат думи на гняв и омраза много по-често, отколкото на обич и близост. Не знам дали някой се замисля как биха звучали тези думи, ако се прочетат буквално. Ако зад думите стоят действия и някой някога дойде и ни поиска сметка за това, че словесният терор е станал идентичен на реален терор и думите реално са променили света. И е време всеки да понесе последствията за онова, което е посмял да напише и обещае. Доста страшна перспектива.

Именно за това разказва пиесата на Даниел Келман „Бъдни вечер“. Героите са само двама – Юдит и Томас, човекът от тайните служби. Двамата водят странен диалог – една жена, която работи с думи и може да напише всичко, но не прави нищо, и един мъж, за когото написаното е буквално. Постепенно всеки променя гледната точка на другия и краят е доста изненадващ.

Даниел Келман е литературна звезда в немскоговорящия свят, у нас е много известен с романите си, но не е поставян на сцена. Това е голяма липса в родния театър – героите му са живи, обаятелни и абсолютно съвременни. Отделна тема е дали толкова прями и провокативни текстове могат да намерят място в репертоара на повечето театри тук, ориентирани основно към забавни и плиткоумни пиеси. За щастие, можем да четем Келман като драматург благодарение на Black Flamingo Publishing и сами да сме режисьори в ума си. Едно интересно приключение.

А ето и още едно предложение от нашия книжен клуб.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...