ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Бестселър по френски

Бестселър по френски
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Когато видя да някоя книга стикер „бестселър“ или просто цифрата с продадените милиони, това веднага ме навежда на мисълта, че не е моята книга, защото за масовия вкус по правило сюжетът трябва да е нереално динамичен, характерите доста опростени и задължително да има хепи енд. Ето защо посегнах към „Жълтите очи на крокодилите“ на Катрин Панкол с известни резерви (над милион продадени екземпляра само във Франция), но бях по-скоро приятно изненадана. Разбира се, всички вече изброени елементи са на лице, но поднесени с френска елегантност и добър вкус. Хареса ми, че главните герои са жени, така че авторката пише за света, който най-добре познава, без да ни въвлича в прекалено драматични и плашещи обрати, разбира се изключвам жестоката битка на разпродажбата в бутика на Живанши. Историята е леко приказна, за добрата сестра и лошата сестра, разбира се лошата има всичко, а добрата се бори да оцелее, но постепенно нещата идват по местата си и хубавото е, че до края не загубих симпатиите си и към двете, както и любопитството да видя какво става на другата страница. Това е само първата от три поредни книги, в които предстои да проследим съдбата на второто поколение от семейството. С удоволствие ще си ги купя. Приятно пролетно четиво за момичета, препоръчвам ви го.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...