Историята, както в повечето книги на Харуки Мураками, е толкова интересна, колкото е завладяващ чистият, но образен език на писателя. Тя разказва за обикновения жп инженер Цукуру Тадзаки и опитите му да разбере миналото си, чиято сянка го преследва в зрелите му години и което именно минало прави Цукуру съвсем не толкова обикновен. Много са въпросите, чиито отговори трябва да намери главният герой, а мъчителното му и сюрреалистично на моменти търсене заплита все повече загадки. Жалкото е, че поне половината от тях остават неразгадани.[[more]]Като младеж Цукуру е част от приятелска четворка – две момичета и две момчета, които поставят приятелството помежду си над всичко, дори и над любовта. Един ден Цукуру разбира, че приятелите му са го изключили от кръга си, но не научава причината за това жестоко отлъчване от групата, това изгонване от рая. Години наред той се скита немил и недраг, докато не среща една млада жена, която го насърчава да открие тайните на миналото си.
Мрачните сенки на миналото обаче невинаги са подвластни на нашите настойчивост и любопитство. Нима успяваме да разгадаем всички мистерии в живота си и нима не са те тези, които в най-голяма степен го бележат? Именно този реализъм ме накара да простя на Мураками липсата на развръзка в повечето сюжетни линии и да се примиря с голямата бездна от сънища, бълнувания и подсъзнателни изблици, в която загубих Цукуру и неговите странствания.
