Ясмина Реза е много по-известна като драматург, отколкото като писател, но за последната си книга „Блажени са блажените“ миналата година печели две литературни награди във Франция. Според мен причината е именно в това, че този роман е максимално драматургичен.
Изпълнен с герои и случки, еднакво много – книгата има 18 герои и 21 глави, това е нещо като шахматна игра, в която всяка фигура в хода на живота напред или назад ще се сблъска с останалите – директно или от дистанция. Самата Реза казва, че двете основни теми на книгата й са чувството за поражение у хората, които наглед са преуспели и щастливи, от една страна, и усилията на всеки човек да избяга от самотата и да задържи любовта, от друга. За почитателите на пиесите на Реза тези теми са добре познати и вече знаем, че тя ги разглежда с ненадминато майсторство.[[more]]В малкото страници на „Блажени са блажените“ са събрани почти всички възможни взаимоотношения в кръга на заможните бели хора във Франция – любимите герои на Реза. Майки, деца и внуци, съпрузи и любовници, секретарки и шофьори, лекари и пациенти, гей мъже и случайните им платени партньори, семейни приятели, женски и мъжки приятелства, близки и далечни роднини. Чувството за щастие и способността да обичаме – дали можем да ги отгледаме в себе си, дали животът ни дарява с тях или са вродени? Отговорът зависи от това кой герой в книгата ни е най-симпатичен.
На мен лично тази книга би ми харесала още повече ако героите имаха лица. Надявам се, че скоро ще се превърне в пиеса или филм.
