ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Блажени са блажените“, Ясмина Реза

„Блажени са блажените“, Ясмина Реза

Ясмина Реза е много по-известна като драматург, отколкото като писател, но за последната си книга „Блажени са блажените“ миналата година печели две литературни награди във Франция. Според мен причината е именно в това, че този роман е максимално драматургичен.

Изпълнен с герои и случки, еднакво много – книгата има 18 герои и 21 глави, това е нещо като шахматна игра, в която всяка фигура в хода на живота напред или назад ще се сблъска с останалите – директно или от дистанция. Самата Реза казва, че двете основни теми на книгата й са чувството за поражение у хората, които наглед са преуспели и щастливи, от една страна, и усилията на всеки човек да избяга от самотата и да задържи любовта, от друга. За почитателите на пиесите на Реза тези теми са добре познати и вече знаем, че тя ги разглежда с ненадминато майсторство.В малкото страници на „Блажени са блажените“ са събрани почти всички възможни взаимоотношения в кръга на заможните бели хора във Франция – любимите герои на Реза. Майки, деца и внуци, съпрузи и любовници, секретарки и шофьори, лекари и пациенти, гей мъже и случайните им платени партньори, семейни приятели, женски и мъжки приятелства, близки и далечни роднини. Чувството за щастие и способността да обичаме – дали можем да ги отгледаме в себе си, дали животът ни дарява с тях или са вродени? Отговорът зависи от това кой герой в книгата ни е най-симпатичен.

На мен лично тази книга би ми харесала още повече ако героите имаха лица. Надявам се, че скоро ще се превърне в пиеса или филм.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...