ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Близки срещи със смесени чувства. Истории с бележки под линия"

"Близки срещи със смесени чувства. Истории с бележки под линия"

Тези, които четат много, ще ме разберат – хване ли ме една книга, аз хващам молива и започвам да подчертавам. Минават години, връщам се към думите, чета и препрочитам подчертаното. Подчертавам наново.

Не вярвах, съвсем откровено го казвам, не вярвах, че ще хвана молива, докато чета първата книга на Мария Касимова-Моасе. Купих я, за да я “попрехвърля”. И без това много от текстовете бях чела преди. След всеки текст обаче има бележки под линия – кога, как и защо е написан; в колко часа се е случило, колко кафета са изкипяли през това време, колко сълзи са избърсани, колко усмивки са се родили.

Всичко, което мога да кажа, е че тя съм аз, а също и вие. Може някои истории още да не са ни се случили, а други дано не ни се случат никога, но всичко е така човешко и нормално и толкова красиво написано, и така добре аранжирано, и с такова уважение към словото, че зареждам втори графит в молива за всеки случай.

Книгата започва с една история, която много логично да опише в самото начало кой ще занимава нашето внимание. А именно една смела жена-собственик на веруюто “Няма начин да няма начин!”. После се разбира, че е изстрадано, че е премисляно, че е имало и радост, и мъка, за да го напише на хартишка и може би да го сгъне в портфейла и да вярва, и да не му изневери.

Но най-силна е тази книга заради едно друго верую. Както сама цитира “един голям писател” Мария Касимова-Моасе: “Когато пишеш, трябва да стигаш до края”. И тя стига до края.

Не я познавам лично. Само от Гугъл. Но не е трудно да видиш, че зад това нежно лице се крие мисъл с дълбочината на река; сърце – малко и ранимо и голямо и щедро едновременно; ум – надмогнал тук и сега.

Не всеки ще намери себе си в “Близки срещи със смесени чувства. Истории с бележки под линия”. Може би дори не е нужно. Но всеки ще разбере всичко, защото се отнася за онези неща в живота, които не подминават никого – за щастието на утринната роса, за тъгата, която те обхваща на бащиния гроб, за любовта, изневярата, силата, слабостта, падането, ставането и пак и пак и пак.

Ето и някои от частите, които освен че подчертах, ми се искаше да науча наизуст:  “Имах една съседка, леля Данче, която беше достигнала точно тази възраст. Беше обикновена жена, от село, но наблюдаваше света с очите на самоук мъдрец и всичко, което казваше, беше споделена чрез нея вселенска истина. “Най-убаво е да си станеш, когато се съмне, и да си направиш едно турско кафе, па да си го изпиеш насветло.” ...Леля Данче беше природно щастлив човек.”

“Челото ми прилича на петолиние в дълго разнасяна насам-натам нотна тетрадка. ...Под очите ми бръчките са се вкопали. Оформили са два красиви плажни залива, в които морето в зениците ми винаги изглежда спокойно.”

“Вярвам, че когато си в душевна беда, каквато е изневярата, ти трябва някой, който да те хване за реверите. Да те вдигне високо и да те надъха така, както треньорите надъхват боксьорите си между рундовете. Иска ми се този текст да е този треньор.”

Всеки от нас е разказ и вярвам, че и аз съм. Най-първо съм човек. И после редувам от момиче до жена и може би най-много майка. По-късно на същия ден съм и съпруга, а на следващия съм производител – на текстове, мисли и други полезни дейности. Емоционален център на една малка фамилна група. Любител на четенето, анализа, тичането (вече двегодишно занимание за моя собствена изненада) и психолог...