Неделен книжен клуб

Книгата събитие „Бог да бди над детето“

За отбелязване е, че „Бог да бди над детето“ излиза в България почти по същото време, по което и в целия свят, чудесно преведена от Любомир Николов.

Книгата събитие „Бог да бди над детето“

Тази книга беше събитие още преди да се появи в книжарниците. Просто защото е на Тони Морисън – носителка на Нобеловата награда за литература, на „Пулицър“, както и на безброй други отличия заради своите книги и гражданската си позиция. Не на последно място тя е любимата авторка на Мишел Обама, а това е достатъчна реклама. Ето защо „Бог да бди над детето“ е включена във всички списъци за „бестселър на годината“, „задължителни за прочитане книги“ и пр. дори преди някой изобщо да я е прочел.

За отбелязване е, че „Бог да бди над детето“ излиза в България почти по същото време, по което и в целия свят, чудесно преведена от Любомир Николов. Книгата е малка, чете се лесно, почти на един дъх – нещо типично за прозата на Морисън. Темите също са познати – всички герои са чернокожи, носещи травми от детството си и живеещи в мрачната му сянка. Действието се развива някъде на ръба на реалното и магическия реализъм, който пречупва като в цветен калейдоскоп не само погледа на героите върху света, но и върху себе си. Така събитията и хората са едновременно близки и далечни, реални и измислени.[[more]]В центъра на историята е Брайд, приказно красива и достатъчно богата черна американка с възможно най-тъмния цвят на кожата. Този свой „недостатък“, повод за всичките й проблеми като дете, възрастната Брайд прави свое най-голямо предимство и ефект. Около нея, в спомените и реалността, се появяват фигурите на майка й, на любовниците и приятелите й, на случайно срещнато семейство приемни родители и една леля – не родна, но истински близка.

Прочетох книгата бързо и с интерес, но трябва да призная, че не се развълнувах. Наличието на много герои и случки на сравнително малък обем страници е мотивиращо за бързото четене, но пречи да се съпреживее историята или който и да е от участниците да стане истински близък на читателя. Чувствах се отстранена от действието, сякаш го гледам на кино. И, ако трябва да съм честна, този не е любимият ми филм за лятото.

Ако това ще е първата ви среща с Тони Морисън, опитайте по-добре с „Възлюбена“ или „Джаз“.