„Шоколад” за мен е една от най-силно вълнуващите книги, които някога съм чела. Нямам идея дали Виан Роше ме завладя със своята сила и воля за живот или с изкусните си умения на шоколатиер., но аз погълнах тази книга от край до край, така както поглъщам любимите си трюфели от Jeff de Bruges. В момента, в който на книжния пазар се появиха „Бонбонени обувки”, не пожелах да си ги купя, страхувайки се, че ще разваля магията на преживяното и затова не знам как така няколко години по-късно тази книга се озова в ръцете ми. Този път не се поколебах нито за миг и с най-голямо удоволствие се отдадох на порива. Нямам представа как би се възприела тази книга от останалите, но за мен тя се оказа източник на много отговори и въпроси. Явно съдбата си знае работата и неслучайно тя дойде при мен точно в този момент. Разлиствайки страниците, открих себе си не само в лицето на Виан Роше – загубила самоличност, търсеща пристан и ново анонимно съществуване, но и в Зозо дьо л’Алба – жената, способна да промени и повлияе на всички около себе си. За мен това е една вълнуваща приказка, силно повлияна от вятъра, магическите способности на жените и вълшебните свойства на шоколада. Насладете й се, ако не сте имали възможност до този момент и вярвам, няма да съжалявате за това. Кой знае, може да откриете своите неосъзнати магически способности чрез нея...
