ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Бьорнстад“, Фредрик Бакман

„Бьорнстад“, Фредрик Бакман
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Мъжки сантиментални книги – ако на света има такъв литературен жанр, то Бакман сигурно е класик в него. А ако няма, значи го е създал. Фредрик Бакман е доказано любим автор на българската публика – у нас са преведени всичките му романи. Сега, след като съм ги прочела до един, вече виждам какво ги свързва – поне тези четири от тях, които лично на мен са ми любими – „Човек на име Уве“, „Брит-Мари беше тук“, „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ и последният, „Бьорнстад“, който прочетох по традиция за един ден, защото книгите на Бакман според мен се възприемат по-добре в по-големи дози, за да се почувстват и съпреживеят от край до край, на един дъх.

Във всички тях сантиментално и напълно искрено са описани дълбоки емоции, свързани с типично мъжки занимания – ремонти на коли, футбол, космически пътешествия и хокей. Нямам отношение към нито едно от тези неща, но напълно ясно си представих хората от Бьорнстад на хокеен мач развълнувани като на рок концерт и много неща ми станаха ясни – знам как направо може да ти спре дъхът от вълнение и крещене. Освен това Бакман може да го опише достатъчно майсторски.

Втората „мъжка“ черта на романите на Фредрик Бакман е тази, че чувствата на героите са описани в прав текст с почти нравоучителни фрази. Нищо завоалирано, нищо недоизказано. В случая с Бьорнстад това е оправдано, защото в центъра на страстите стои хокеят, а това е спорт, в който емоциите са винаги на показ и никой слаб, бавен или мързелив не може да оцелее и един мач.

Тази история има много герои и малко героичност. Бьорнстад е град в криза, от който младите и образованите бягат към столицата за по-добър живот, училищата затварят, децата са все по-малко и единственият повод за гордост е младежкият хокеен отбор, отличаващ се не толкова с голям талант, колкото с огромен ентусиазъм. Разбира се, във всеки отбор има примадони, скрити таланти, прекомерни амбиции и несподелени мечти. Понякога един решаващ мач е достатъчен, за да ги изкара на повърхността.

Романът на Бакман може да е за хокей и главните му герои да са мъже, но е пълен с емоции, вълнуващи обрати и силни чувства. Цветовете са основно в черно-бялата гама, но това е очаквано в един град, в който девет месеца от годината е снежна зима. Изобщо черно-бяло кино от този вид, в който накрая музиката свири силно, а екранът се свива в малка точка към хоризонта. И ние оставаме на стола си малко по-дълго, защото ни е хубаво. 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...