Неделен книжен клуб

„Бьорнстад“, Фредрик Бакман

Роман, пълен с емоции, вълнуващи обрати и силни чувства

„Бьорнстад“, Фредрик Бакман

Мъжки сантиментални книги – ако на света има такъв литературен жанр, то Бакман сигурно е класик в него. А ако няма, значи го е създал. [[more]] Фредрик Бакман е доказано любим автор на българската публика – у нас са преведени всичките му романи. Сега, след като съм ги прочела до един, вече виждам какво ги свързва – поне тези четири от тях, които лично на мен са ми любими – „Човек на име Уве“, „Брит-Мари беше тук“, „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ и последният, „Бьорнстад“, който прочетох по традиция за един ден, защото книгите на Бакман според мен се възприемат по-добре в по-големи дози, за да се почувстват и съпреживеят от край до край, на един дъх.

Във всички тях сантиментално и напълно искрено са описани дълбоки емоции, свързани с типично мъжки занимания – ремонти на коли, футбол, космически пътешествия и хокей. Нямам отношение към нито едно от тези неща, но напълно ясно си представих хората от Бьорнстад на хокеен мач развълнувани като на рок концерт и много неща ми станаха ясни – знам как направо може да ти спре дъхът от вълнение и крещене. Освен това Бакман може да го опише достатъчно майсторски.

Втората „мъжка“ черта на романите на Фредрик Бакман е тази, че чувствата на героите са описани в прав текст с почти нравоучителни фрази. Нищо завоалирано, нищо недоизказано. В случая с Бьорнстад това е оправдано, защото в центъра на страстите стои хокеят, а това е спорт, в който емоциите са винаги на показ и никой слаб, бавен или мързелив не може да оцелее и един мач.

Тази история има много герои и малко героичност. Бьорнстад е град в криза, от който младите и образованите бягат към столицата за по-добър живот, училищата затварят, децата са все по-малко и единственият повод за гордост е младежкият хокеен отбор, отличаващ се не толкова с голям талант, колкото с огромен ентусиазъм. Разбира се, във всеки отбор има примадони, скрити таланти, прекомерни амбиции и несподелени мечти. Понякога един решаващ мач е достатъчен, за да ги изкара на повърхността.

Романът на Бакман може да е за хокей и главните му герои да са мъже, но е пълен с емоции, вълнуващи обрати и силни чувства. Цветовете са основно в черно-бялата гама, но това е очаквано в един град, в който девет месеца от годината е снежна зима. Изобщо черно-бяло кино от този вид, в който накрая музиката свири силно, а екранът се свива в малка точка към хоризонта. И ние оставаме на стола си малко по-дълго, защото ни е хубаво.