ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Брачната фабула“, Джефри Юдженидис

„Брачната фабула“, Джефри Юдженидис

Щастливите любовни истории си приличат. За нещастните се пишат романи. Този е един от тях, при това – от най-добрите.

Тази книга ме омагьоса, както малко романи успяват. Всеки път, когато я оставях, имах чувството, че изплувам от много дълбоко и гледах на света леко замаяна. А той – светът – ми се виждаше черно-бял и едноизмерен, сравнен с този в книгата.Това е историята на любовта на едно момиче към литературата, момчетата, секса, семейството и към самата любов. Маделин е типичната американска девойка от средната класа през 80-те – завършващо колежа хубаво и интелигентно момиче, което в мислите си се вдъхновява от викторианските романи за любовта, а в живота го привличат различните, онези от по-тъмната страна на улицата – умни и плашещи. Такъв е Ленард – талантлив студент, знаменит купонджия и любовник, зад чиято трескава веселост се крие тъмната сянка на маниакалната депресия. Също такъв е и Мичъл – деликатно и умно момче, бъдеща звезда на теологията, пътешественик и мислител по рождение. Тези трима души, на прага на своя живот извън колежа, се опитват отчаяно да подредят чувствата и мислите си.

Цялата книга се случва в рамките на сравнително малък период от време. Отклоненията са не толкова ретроспективни, колкото пътуване във вътрешните лабиринти на героите. Внезапно си припомних ясно годините си във Философския факултет и как по същия начин спорехме по цяла нощ за смисъла на любовта и живота, как нямаше нищо по-важно на света от нас и нашите чувства, и колко влюбени бяхме в асистента си по съвременна немска философия. По някакъв начин Джефри Юдженидис е уловил тези настроения и чувства и ги е пресъздал напълно, с цялата им огромна и преходна интензивност. Тук е мястото да отбележа и прекрасния превод на Невена Дишлиева-Кръстева.

Това е третата книга на този автор, издадена в България. Сигурна съм, че почитателите му вече са си я купили. Но дори и това да е първата ви среща с него, обзалагам се, че ще ви спечели завинаги.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...