ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Брит-Мари беше тук", Фредрик Бакман

"Брит-Мари беше тук", Фредрик Бакман

В един почистен, подреден и леко тъжен свят Брит-Мари идва, за да ни напомни, че новото начало е винаги възможно и нещата се случват по-лесно, когато има списъци и правила. Защото обичта, простата човечност и почтеност в отношенията са изключително важни дори в нашия дигитален свят.

Абсолютно очарована от "Човек на име Уве" и доста разочарована от "Баба праща поздрави и се извинява", имах известни резерви към третата книга на Фредрик Бакман. За щастие тя чудесно напомня на първата, без фалшивия тон и неубедителните мъдрости на втората, и се чете леко и с удоволствие.

Брит-Мари е на 63 години – по традиция героите на Бакман са възрастни хора, което е и първата предпоставка да не се адаптират лесно към реалността наоколо. Отгоре на всичкото през последните повече от 40 години Брит-Мари е била домакиня, придатък на успешния си самоуверен мъж, и няма и най-елементарни умения за оцеляване – не шофира, не ползва мобилен телефон, не пътува. Поне докато не й се налага да направи всичко това за пръв път. Структурата и логиката на историята доста напомнят на Уве – точно като него Брит-Мари е отчаяна, връзката й с любимия човек е прекъсната драматично и само срещата с напълно случайни и наглед "неподходящи" съседи ще я спаси от пълното отчаяние. На свой ред и Брит-Мари ще ги спаси, при това далеч не само от хаоса и мръсотията наоколо.

Няма да ви отнемам удоволствието да прочетете сами историята на тази опърничава възрастна дама и децата от нейния футболен отбор. Струва ми се, че доста неща в книгата се повтарят излишно, защото човек със странностите на Брит-Мари се запомня лесно и без натрапчиво описание на маниите му отново и отново. Неочакваният финал страхотно ми допадна! Прочетох книгата за един ден с голямо удоволствие, но си признавам, че повече няма да следя творчеството на Бакман. Три пъти от същото е предостатъчно, поне за мен.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...