ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Бухтичка" – за красотата, която си тежи на мястото

"Бухтичка" – за красотата, която си тежи на мястото

Пълно момиче, което се явява на конкурс за красота, за да впечатли атлетичния си възлюбен. Не, това не е някаква гавра с жените с плюс сайз размери, а е манифест за дамите, които се чувстват добре в кожата си, независимо колко тежат.

В "Бухтичка" Джули Мърфи дава най-прекрасния отговор на въпроса "Как да имаш перфектно тяло за плажа?". И той е: "Имай тяло. Иди на плаж". Романът й е отрезвителен шамар за всички, които робуват на манията за хубава фигура. Най-вече защото, грижейки се за тялото си, са забравили да се погрижат за душата си.

Как да имаш перфектно тяло за плажа? Имай тяло! Иди на плаж!
Не всичко в този живот е стегнати глутеуси и плочки на корема. Но не ме разбирайте погрешно! Романът, който е обявен за книга на годината на Amazon, съвсем не насърчава да не ставаме от дивана и да се тъпчем с храна. Напротив. Авторката просто разкрива как всеки заслужава да бъде уважаван заради личността си и как трябва да се научи да се чувства добре в кожата си.

Освен това между забавните ситуации Джули Мърфи разглежда и един много важен феномен – желанието да получиш одобрението на родителите си и да тръгнеш по техните стъпки. Желание, което в много случаи е подсъзнателно, но не бива да се следва сляпо и на всяка цена. Героинята Уилоудийн Диксън сама се е провъзгласила за дебелана, защото се сравнява с майка си – бивша кралица на красотата. Дали е случайно, че в крайна сметка решава да се яви на конкурс, който майка й е спечелила преди години? Когато става дума за стремежа да се отъждествиш с родителите си, нищо не е случайно. Мърфи показва, че в крайна сметка не е важно да получим чуждото одобрение – дори това на родителите си. Важно е да се научим да се харесваме такива, каквито сме. Дори и да звучи в стил американско позитивно мислене, всъщност е истина. И е едно от най-важните неща, на които можем да научим децата си. Все пак романът е в категория юношески, така че очакванията ми към него бяха напълно оправдани. Той не беше претенциозен, накара ме да се забавлявам, срещна ме с една цветна, емоционална и завладяваща 16-годишна героиня, чиито борбеност и самочувствие ми се прииска да съм имала на нейните години.  

Бела много трудно определя себе си чрез прилагателни, хобита или факти, които би трябвало да разкриват същността й. Достатъчно променлива е, че да изненада дори себе си и в същото време достатъчно постоянна, че да не се отказва от нещата, които истински обича. А истински обича да чете, да посещава непознати места, да се запознава с нови хора, да пие чай, да се събужда в слънчеви стаи, да гледа хор...