За неизкушените от театъра – Петер Турини е едно от големите имена на австрийския театър, пиесите му са поставяни в цяла Европа, а не малко от тях са преведени и на български. И дали защото драматургията е такова специфично изкуство, че изисква вглеждане в човешките трагедии съвсем отблизо, или защото Турини е от следвоенното поколение, израснало в недоимък, но юбилейната книга за 70-ия му рожден ден е колкото красива, толкова и горчива.
И меланхолично прекрасна. Съставена от малки текстове и стихове, тя синтезира мъдростта на един прозорлив европеец, който по парадоксален начин съвместява житейските си колебания и провали с шумния, макар и оспорван, професионален успех.
Детството
е царството на ужасите.
Ръцете
които те галят
те бият.
Устата
която те успокоява
ръмжи срещу тебе.
Ръцете
които те вдигат нагоре
те натискат надолу.
Ушите
които те слушат
разбират всичко погрешно…
Некомфортно, но пък истинско. Това може да се отнесе до почти всички текстове от първата, автобиографична част на книгата на Турини. Втората част е пиеса, диалог между автора и неговата приятелка Тереза, дете на 4 години. И ако житейската равносметка от първите страници е колеблива, то малката Тереза еднозначно определя всичко важно и вечно в този свят – по онзи абсолютен начин, както само децата умеят.
За отбелязване е и отличният превод на Владко Мурдаров. И понеже е все още лято и говорихме скоро с приятели за може би непопулярния в България джобен формат на книгите, така удобен за пътуване, ще допълня, че книгата на Турини е малка по размер и е отлична компания за ваканцията.
