Много сложна тема, много важна книга. За първи път я видях на английски при едно пътуване, тогава ми я препоръча мой много добър приятел. Беше обаче дебела, напечатана с дребен шрифт и на пръв поглед - пълна с термини. Казах си, защо като е толкова важна, никой не я е превел на български? Сега най-сетне я прочетох, благодарение на „Изток-Запад” и искам веднага да споделя с вас, че това е задължителна книга. И въпросът не е за кого, а защо.
Защото това е един от първите трудове, преобърнали представите на обществото, че рационалният разум е господар на живота и съдбата ни или че IQ тестовете могат да предскажат бъдещето на някой. Авторът й, Даниел Голман защитава идеята за съществуването на една друга система от реакции, поведенчески модели и способност за справяне с живота и за разлика от много други книги в тази област, подкрепя изводите си с научни изследвания. С помощта и на не малко житейски примери, в които всеки би разпознал ако не себе си, то поне някой близък, авторът успява да изгради своята революционна философия – че умението на човек да контролира емоциите си в много по-голяма степен определя живота и щастието му. Добрата новина е, че въпреки че ние всички сме жертва на определен наследствен модел, можем да развиваме и подхранваме положителните си емоции и да се стремим да овладяваме негативните - тези, които ни пречат и разрушават връзките и устоите на живота ни.
Впечатли ме ясното и разбираемо обяснение на невро-механизмите, които определят гнева ни, страха, тъгата. Впечатли ме наборът от добри съвети как да контролираме емоциите си, вместо те да контролират нас и как това влияе на целия ни живот, кариера, връзки и т.н. Впечатлиха ме много от резултатите на изследванията , които авторът е посочил в подкрепа на твърденията си. За финал ще ви разкажа за едно от тях.
Целта му е била да се провери доколко способността на деца да контролират импулсите си влияе на по-нататъшния им живот и съдба. Показват на четиригодишни деца близалки и им казват, че всяко може да си вземе по една веднага. Тези, които не вземат веднага близалката, ще получат 2 близалки, но след половин час. 60% от децата успяват да се справят с предизвикателството. Същият екип наблюдава децата до завършването им на гимназия и установява, че децата, които не са успели да изчакат втората близалка, по правило имат по-ниски резултати на тестовете в училище, по-трудно се справят със стресови ситуации и имат проблеми със средата. Интересно, нали?
