Носител на Наградата за литература на Европейския съюз през 2016 г., романът на Таня Ступар Трифунович разказва за връзките между три поколения жени в нейното семейство.
След смъртта на майка й, прекарала последните си години в отдалечено село, авторката отива да опразни къщата и да постои сама известно време, за да се опита да довърши романа си. Дъщеря й непрекъснато звъни притеснена, защото подобни ситуации са потенциално опасни за склонните към меланхолия хора, каквато е майка й. От друга страна, Ана, героинята на романа, все повече придобива чертите на създателката си – неуверена в любовта си жена, която не умее да се изразява с много думи. [[more]] Таня Ступар Трифунович е поетеса и очевидно е добра. Това е подробно разказано в анонса, но нямаше нужда да го чета – личи си отчетливо и по самата книга. В това е и нейната красота, и нейната слабост.
"Часовниците в стаята на мама" е история без наратив – всичко приличащо на сюжет е разказаното от мен преди малко в две изречения. Книгата се състои от силно емоционални пасажи, нещо като стихове в проза, с които авторката се опитва да почувства майка си, след като цял живот не е успяла да я разбере. Някои от тези пасажи са изумително красиви, други са абсолютно верни, трети са чудесно измислени и всички са отлично преведени от Ася Тихинова-Йованович. Проблемът е, че до голяма степен от първата до последната страница се говори едно и също, и то по един и същи начин. След 200 страници емоционални монолози, при това доста разпокъсани, аз просто загубих чувствителността си към написаното.
Дочетох книгата просто заради принципа, но трябва да си призная честно, оттук нататък бих си купила само стихове на Таня Ступар Трифунович, не и проза.
