ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Чекмо" на Момчил Николов

"Чекмо" на Момчил Николов

Две години след "Последната територия" (чрез издателство "Сиела") на българския книжен пазар се появи нова книга от Момчил Николов. Един от общо "два и половината" съвременни наши автори, които ме радват и не позволяват да изпадна в нихилизъм относно родната ни днешна литература.

"Чекмо" е страхотен роман, при всичките условности, които съдържа определението "страхотен". Това е четиво, което ще припомни всичкия "блясък и слава" на социализЪма от последните десетилетия, ще оголи лицемерието на официалната пропаганда и ще покаже "развитото ни социалистическо общество" по един ненатежаващ начин, далеч от милозливостта, търсеща съчувствие. Хората, градовете, всичко онова, към което незнайно защо се опитват да ни настроят носталгично, са представени тук такива, каквито си бяха – всеки вгледан в собственото си оцеляване, търсещ начин да се измъкне от уравниловката на родната магазинна мрежа, преклоняващ пред дефицита, тарикатлъка и вносните стоки.

С езика на жаргона от онези години и под формата на предполагаема "предсмъртна изповед" Момчил Николов е успял да пресъздаде онази епоха в края и началото, от смяната на имената, "голямата екскурзия", падането на стената и всички онези етикетирани като прояви на демокрацията неща – като възхода на мутрите и "задължителното" застраховане.

Въпреки че често се заливах от смях под навъсените погледи на останалите пътуващи от градския транспорт, в романа не открих положителен герой, в онзи чист и идеализиран вид, но злодей в най-чистия вид съществува – Пешо Коняка и колегите от превъзнасяните за пазители на родината бойци от "тихия фронт".

Без да е в характерния за последните му творби стил, подобен на магическа реалност, новата привидно реалистична творба на Николов въпреки всичко остава при онези често нелогични и странни сили, на които съдбата ни се подчинява и които ни карат да играем хазарт с часовника от болничната стена и да очакваме, че някъде там в бъдещето ще летим с Джеймс Бонд, а капитан Барбоса ще ни услужи с кораба си да закараме лимони на Мадона.

"Чекмо" – вероятно най- добре пресъздадената литературно картина на една епоха!

 

Ето какво още можем да прочетем

 

 

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...