ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Черно-бял роман“ – безвремието на социализма

„Черно-бял роман“ – безвремието на социализма

Издателство Paradox

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Марион Пошман е поетеса и писателка и прозата й е поетична дори там, където разказва за най-простия делник. Преводачът Милен Милев чудесно е запазил това усещане, така че „Черно-бял роман“ е книга, отличаваща се с красив език. Най-точно казано – цветен език.

Купих си романа на коледния панаир на книгата  и се оказа, че моят екземпляр е с автограф от авторката. Нейното желание е било подписаната книга да попадне у случаен читател и това се оказах аз. Може би така е трябвало да стане, за да може повече хора да разберат – това е необичайна книга, за едно далечно и странно място, но същевременно това е роман, в който за нас няма нищо неясно и нищо излишно.

Главната героиня, алтер его на писателката, отива на гости на баща си в далечния Магнитогорск, където група немски инженери са изпратени да изградят електрическата инсталация в един от заводите за стомана. Всички герои в тази книга са символи сами по себе си – градът Магнитогорск, който дори не е съществувал на картата, затворен комплекс от заводи за стомана и работнически общежития, град фантом, построен в ледената пустош на място, където никой никога не е живял. Напълно изкуствен град, пълен с хора, дишащи отровен въздух от раждането си, самоотвержено посветени на една неясна, но голяма идея. Германците на свой ред символизират „другия“ свят, хора на реда и порядъка, които напразно чакат доставките с материали и се опитват да проумеят огромното безхаберие и безстопанственост на руските си колеги. За германците хаосът е смърт. Самата зима също е символ, едно напълно античовешко време, което премазва човека, карайки го да върви винаги бавно, приведен срещу вятъра, борещ се да оцелее. Прозата на Магнитогорск е толкова безрадостна, че в царящото там безвремие е трудно да се каже кога се развива действието. В Магнитогорск социализмът никога не си е тръгвал.

На този фон единственият начин да се оцелее, е умението да се мечтае. В книгата е пълно с лирични отклонения в проза или поезия, които придават на непоносимо монотонното битие поне малко цвят. Близостта между хората също е белязана не толкова от красота, колкото от отчаяна нужда от топлина и интимност – които често са само миг на фона на огромната снежна пустиня. И понеже е абсолютно ясно, че нищо в тази история не е невярно, дори когато е измислено, думите на Марион Пошман са ледени и смразяващи – почти като зимата в Магнитогорск.

Живеем в опасна близост до възраждащи се сантименти към онова, което е било „едно време“. Магнитогорск също е това време – смразяващо всяка нормалност, изцяло в черно и бяло. Некомфортно вярна книга.

5-те книги за свободата, които всеки трябва да прочете

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...